E. L. James - Fifty Shades Freed

- Но първо нека те извадя от тази прекрасна рокля. - Очите му блестяха. Любов и нещо друго, нещо тъмно, мрачно, нещото, което така обичах в него и което накара моето друго аз да скочи в пълна готовност. Както обикновено забравих да дишам.

- Обърни се. - Гласът му бе нисък, тих, властен и дяволски възбуждащ. Как е възможно някой да вкара толкова много емоция в две обикновени думи? Изпълних веднага и с готовност. Ръцете му се плъзнаха по косата ми и той започна да вади фибите една по една. Пръстите му се движеха експертно, ловко, бързо. Захванатите кичури падаха един по един, покриваха раменете ми, плъзгаха се по гърба, върху гърдите ми. Опитвах се да не мърдам, но тялото буквално ме болеше, жадно за допира му. След целия този вълнуващ, но и доста изморителен ден, аз го желаех. Целия. Само за мен.

- Косата ти е толкова хубава, Ана. - Устата му беше до ухото ми. Усещах дъха му, макар че устните му не ме докосваха. Когато махна и последната фиба, той зарови ръцете си в нея, нежно масажира скалпа ми... затворих очи, напълно погълната от усещането. Пръстите му тръгнаха плавно надолу, леко килнаха главата ми назад и той оголи шията ми.

- Моя си - каза задъхано и заби зъби в мекото на ухото ми.

Простенах.

- Тихо - изкомандва той. Събра косата ми и я прехвърли през рамото. Прокара пръст по гърба ми, от едното рамо до другото ио крайчетата на дантелата на роклята. Треперех в очакване. Той нежно целуна гърба ми, точно над най-горното копче на роклята.

- Толкова си красива! - каза и ловко разкопча първото копче.

Днес ме направи най-щастливия човек на света! - С умопомрачително бавно темпо продължи да разкопчава копчетата на роклята, чак до последното почти на кръста. - И те обичам толкова м ного... - продължи, като целуваше кожата между рамото и врата ми. - Искам те. Много... - говореше между всяка целувка. - Искам. Да. Бъда. В. Теб. Ти. Си. Моя.

Всяка дума влизаше в мен като сладка отрова. Затворих очи и оголих врата си за целувките му. И паднах. В магията. Магията Крисчън Грей. Моят съпруг.

........Моя - прошепна пак той. Обели роклята от раменете ми и

тя се свлече по тялото ми в малка дантелена купчинка с цвят на слонова кост.

- Обърни се - каза с дрезгав глас.

Обърнах се. Той пое рязко дъх.

Останах по стегнат синкаворозов сатенен корсет с жартиери с I |,вета на дантелата и бели копринени чорапи. Погледът му се плъзна по тялото ми, но той не отрони и дума. Само ме гледаше. Очите му - широко отворени, пълни с безумна потребност... от мен.