E. L. James - Fifty Shades Freed

Той ме качи по стълбите без никакво усилие. Тейлър вървеше след него с малкия ми куфар. Остави го на вратата на самолета и се върна в колата. Посрещна ни Стивън - пилотът на Крисчън, облечен в униформа.

- Добре дошла на борда, госпожо Грей.

Крисчън ме пусна и се здрависа с него. До Стивън стоеше жена с тъмна коса, също с униформа. Беше на... може би тридесет.

- Честито - каза Стивън.

- Благодаря. Познаваш Стивън, нали, Анастейжа? Той е нашият пилот днес. А това е помощник-пилот Бейли.

Жената се изчерви и замига неловко. Исках да врътна очи от раздразнение. Още една женска, втрещена от вида на моя прекалено красив съпруг.

- Радвам се да се запознаем - каза гя тихо. Усмихнах й се любезно. В крайна сметка той си беше вече само мой.

- Приключихте ли с проверките? - попита Крисчън.

Аз започнах да се оглеждам. Интериорът беше от светло кленово дърво и кремава кожа. Всичко бе изящно изработено. Появи се още една жена, и тя с униформа. Много красива брюнетка.

- Да, всичко е готово. Времето от тук до Бостън е хубаво.

„Бостън?“

- Има ли турбулентност?

- До Бостън - не. Над Шанън минава студен фронт и може да ни полюлее малко.

„Шанън? Ирландия?“

- Ясно. Всъщност се надявам по това време да спя - каза Крисчън.

„Да спи?“

- Ще минем под него, сър - поясни Стивън. - Сега ви оставяме на грижите на Наталия - вашата стюардеса.

Крисчън я погледна, понамръщи се, но бързо върна усмивката си и кимна.

- Добре. - Хвана ръката ми и ме поведе към една от удобните меки кожени седалки. Мисля, че бяха общо дванайсет.

- Сядай - каза, свали си сакото и разкопча жилетката си от сребрист брокат.

Седнахме на две единични места, един срещу друг. Между нас имаше малка полирана масичка.

- Добре дошли на борда, госпожо, господине, и поздравления за празника ви - каза Наталия. Вече ни подаваше чаши с розово шампанско.

- Благодаря - отвърна Крисчън.

Тя се усмихна вежливо и се отдалечи по коридора.

- Да пием за нашия дълъг и щастлив брачен живот. - Крисчън вдигна чашата си към мен и се чукнахме. Шампанското беше превъзходно.

- Болеже? - попитах.

- Същото.

- Първия път го пихме от чаени чашки - засмях се аз.

- Добре помня този ден. Денят на дипломирането ти.

- Къде отиваме? - Любопитството ме глождеше, не можех да се спра.

- В Шанън - каза Крисчън. Гледаше ме развълнувано. Като дете.

- В Ирландия?

/

Май наистина отивахме в Ирландия.

- Да, да заредим - добави той, очевидно с намерението да ме мъчи до краен предел.

- И после?

Той се усмихна широко и поклати глава.