E. L. James - Fifty Shades Freed

- Нима можем да си тръгнем от собствената си сватба?

- Бебчо, това е нашата сватба. Можем да правим каквото си искаме. Нарязахме тортата. И сега, в този момент, искам да те хвана и да те отведа там, където ще те имам само за себе си.

Засмях се.

- Та вие ме имате за цял живот, господин Грей.

- И съм много щастлив да го чуя, госпожо Грей.

- О, ето къде били влюбените пиленца.

Изругах наум. Майката на Грейс ни бе открила.

- Крисчън, още един танц с баба?

/

- Разбира се, бабо - каза Крисчън малко недоволно.

- А ти, красавице, иди и направи един старец щастлив. Танцувай с Тео.

- Кой е Тео, госпожо Тревелиан?

- Дядо Тревелиан. И ми казвай „бабо“. Сега вие двамата трябва сериозно да се захванете с правнучетата. Не ми остава много живот.

И ни се усмихна заговорнически, а Крисчън я изгледа ужасен.

- Ела, бабо. - И я повлече към дансинга. Обърна се, погледна ме, завъртя очи и изсумтя: - До после, бебчо.

Докато отивах към дядо Тревелиан, ме спря Хосе.

- Няма да те каня да танцуваш пак с мен. Бездруго отнех прекалено много от времето ти на дансинга. Щастлив съм, че ти си щастлива. Но, Ана, искам да знаеш... Ще съм тук. Винаги когато имаш нужда от мен.

- Благодаря ти, Хосе. Ти си истински приятел.

- Говоря съвсем сериозно. - Тъмните му очи светеха. Честни, откровени очи.

- Знам, Хосе. Благодаря ти. Сега би ли ме извинил? Имам среща с един дядо.

Той ме погледна озадачено.

- Дядото на Крисчън - поясних.

- Късмет, Ани. Късмет във всичко.

- Благодаря, Хосе.

След танца с дядото - неувяхващ евъргрийн - застанах до френските врати и се загледах в слънцето. То бавно слизаше все по-ниско и по-ниско над Сиатъл и потъваше към хоризонта. Небето беше обагрено в оранжево и аквамарин.

- Да тръгваме - настоя Крисчън.

- Толкова си хубава, Ана. - Карла нежно оправи един паднал кичур. - И съм така горда с теб. Ще направиш Крисчън много щастлив. - И ме прегърна.

„О, мамо!“

- Не мога да повярвам колко различна изглеждаш, така пораснала. В началото на нов живот... Само никога не забравяй, че мъжете са от друга планета, и всичко ще е наред.

Засмях се. Ако знаеше, че Крисчън не е само от друга планета, а от друга вселена...

- Благодаря, мамо.

Рей дойде при нас. Усмихваше се мило.

- Създала си прекрасно дете, Карла - каза с гордост. Беше толкова чаровен с черен фрак и бледорозова жилетка. Сълзи напираха в очите ми. „О, не, толкова време се удържах да не плача. Не сега“.

- А ти я гледаше как расте и й помогна да израсте, Рей - отвърна Карла.