E. L. James - Fifty Shades Freed

Морската вода пръскаше по телата ни, топлият вятър ме удряше в лицето и развяваше косата ми. Беше толкова весело! Може би адреналинът от скоростта щеше да разсее лошото му настроение. Не можех да видя лицето му, но бях сигурна, че се забавлява. Сега можеше да е безгрижен, да се държи като обикновен млад мъж. А го правеше толкова рядко.

Крисчън направи широк завой и успях да огледам брега. Лодките, пристанището, офисите и апартаментите - боядисани в бяло и пясъчножълто, хълмовете отзад... Всичко изглеждаше някак разхвърляно. Не като подредените под линия блокове, на които бях свикнала, но в същото време беше толкова красиво...

Крисчън ме погледна през рамо. На устните му бе заиграла сянка от усмивка.

- Искаш ли пак? - надвика той шума на мотора.

Кимнах ентусиазирано. Отговори ми с ослепителната си усмивка. Минахме покрай „Феър Лейди“ и пак навътре към безкрайното море. Може би ми беше простил.

- Изгоряла си - каза Крисчън, докато ми разкопчаваше жилетката.

Отчаяно се опитвах да определя какво е настроението му. Бяхме вече на яхтата и един от стюардите стоеше тихо встрани. Чакаше Крисчън да му подаде жилетката ми.

- Ще желаете ли още нещо, сър? - попита младият мъж. Харесвах френския му акцент. Крисчън ме погледна, свали очилата, закачи ги на тениската си и ме попита:

- Искаш ли нещо за пиене?

- Мислиш ли, че ми е нужно?

Той наклони глава на една страна

- Що за въпрос?

- Знаеш защо.

Той се намръщи като че ли преценяваше нещо.

Какво ли си беше наумил?

- Джин и тоник, два пъти. И ядки и маслини - каза и стюардът изчезна незабавно.

- Нима си мислиш, че ще те наказвам? - попита Крисчън много нежно и внимателно.

- Искаш ли?

-Да.

-Как?

- Все ще го измисля. Може би след като си изпиеш питието.

Сладка закана. Моето друго аз скокна от плажното легло, където се опитваше да хване тен.

Крисчън отново се намръщи.

- Искаш ли да те наказвам?

Откъде знаеше?

- Зависи - отвърнах и се изчервих.

- От какво? - Той се опита да скрие усмивката си.

- Дали искаш да ме боли, или не.

Устните му се свиха в твърда права черта. Нямаше и следа от хумор. Наведе се и ме целуна по челото.

- Анастейжа, ти си моя съпруга, не подчинена. Не искам да те нараня. Никога. Това вече би трябвало да ти е станало ясно. Просто... не си сваляй дрехите на обществено място. Не искам да те виждам гола из таблоидите. И на теб няма да ти хареса. А и силно се съмнявам, че това ще допадне и на Рей и на майка ти.