E. L. James - Fifty Shades Freed

- Анастейжа, ако ме напуснеш, можеш спокойно да вземеш всичко със себе си. Веднъж вече го направи, и знам какво изживях.

- Това беше друго - прошепнах. Думите му ме бяха развълнували. - Но ако ти решиш да ме напуснеш?

Можех да се поболея само от мисълта за такава вероятност.

Той изсумтя с отвращение и поклати отрицателно глава.

- Крисчън, знаеш, че често правя глупости. Представи си, че направя някоя ужасна глупости и ти... - Погледнах пак ноктите си. Едва се удържах да не се разтреперя от болката и страха да н< го изгубя. Дори нямах сили да довърша изречението.

- Спри! Спри веднага! Тази тема е забранена за коментари. Никакви предбрачни споразумения, Ана. Нито сега, нито... никога. - И ме погледна с онзи поглед „Откажи се, докато е време“. После погледна майка си и попита: - Мамо, може ли да направим сватбата тук?

И темата за предбрачния договор никога повече не се повдигна. Всъщност той използваше всяка възможност да ме убеди колко е богат и че всичко, което има, е и мое. Потръпнах, като се сетих за огромния списък с покупки за медения месец. Крисчън настоя да ида на пазар с персонален съветник - Керълайн Актън от „Ниймън Маркъс“. Само банският ми струваше петстотин и четирийсет долара. Хубав беше, наистина, но толкова пари за три-четири парченца плат...

- Ще свикнеш - каза Крисчън, докато сядаше на стола до мен.

- С кое ще свикна?

- С парите.

„О, господин Петдесет, ще отнеме известно време!“ Преместих малките чинийки с маслини, солени бадеми и кашу към него.

- Орехчетата ви, сър - казах в опит да вкарам малко хумор в разговора след тежките мисли, които ме бяха налегнали след грандиозното ми фиаско по цици на плажа.

- Моите орехчета са само за теб - засмя се той, развеселен от шегата, и лапна един бадем. Очите му грееха дяволито. - Хайде, пий, че си лягаме.

„Моля?“

- Пий! - повтори той само с устни. Очите му бяха потъмнели.

Разбрах на какво се дължи глобалното затопляне. С тоя поглед

Крисчън можеше да отвори още няколко озонови дупки. Вдигнах чашата и я изпих на екс, без да откъсвам очи от него. Устните му се разтвориха, връхчето на езика му беше стиснато между предните зъби. Той се усмихна похотливо, стана рязко, опря ръце на стола от двете страни на главата ми.

- Ела. И не пишкай! - прошепна в ухото ми.

Да не пишкам? Колко грозно и грубо! Подсъзнанието ми па-никьосано надигна глава от книгата си - „Чарлз Дикенс, Събрани съчинения, том първи“.

- Не е това, което си мислиш - засмя се той и ми подаде ръка.

- Повярвай ми!