E. L. James - Fifty Shades Freed

Очите му се присвиха и той каза сухо:

- От доста време държа този план в задния си джоб.

- Така ли?

- Да. Когато бях на двайсет и една, Линк преби жена си почти до смърт, направи я на кайма. Счупи й челюстта, лявата ръка и четири ребра, защото не се с чукаше него, а с мен. А сега научавам, че е платил гаранцията на човек, който имаше намерение да ме убие, който отвлече сестра ми и се опита да счупи черепа на жена ми. Стига! Време е да си плати.

„Господи!“

- Имате право. Точка за вас, господин Грей.

- Ана, аз действам така. Отмъщението не може да ме мотивира. Почти никога. Но сега няма да оставя да му се размине. Това, което направи с Елена... тя трябваше да повдигне обвинение срещу него, но не пожела. Имаше право да го направи. Но с Хайд Линк прекрачи всички граници. Прехвърли нещата на лична основа, когато реши да тръгне срещу мен и семейството ми. Ще го смажа. Ще смачкам компанията пред очите му и ще я разпродам на парче на този, който даде най-добра цена. Ще го докарам до фалит.

„О!“

- Освен това ще изкараме добри пари от сделката - засмя се той.

Очите му изведнъж омекнаха и той прошепна:

- Не исках да те плаша.

- Не си ме изплашил - излъгах. - Просто малко ме изненада.

Да, понякога около него можеше да стане страшно.

Устните му минаха по моите като четка за рисуване.

- Ще направя всичко възможно, а и невъзможното, за да си в безопасност. Ти, семейството ни и това мъничкото. - И нежно погали корема ми.

Дъхът ми спря. Той ме гледаше с потъмняващи очи. Устните му се разтвориха, той си пое дъх и леко прокара пръсти между краката ми.

Господи! Желанието избухна като мина в тялото ми, разпадах се под допира му. Хванах рязко главата му и зарових пръсти в косата му. Дръпнах го към себе си, за да го докосна с устни. Не мога да кажа, че не го изненадах. Той разтвори уста. Езикът ми се плъзна в нея. Той простена и отвърна на целувката ми. Устните му, езикът му жадно търсеха моите. Откривахме се отново, погълнати в движенията на устните, езиците, диханието ни.

„О, колко го искам! Колко много време мина! Искам го тук, на нашата поляна!“

- Ана! - прошепна задъхано той и ръката му се плъзна надолу към полата ми, а аз бързо и непохватно започнах да разкопчавам копчетата на ризата му.

- Не, Ана, спри! - Той се отдръпна и хвана ръцете ми. Беше стиснал зъби.

- Не! - Зъбите ми се забиха нежно в долната му устна. - Не, искам те!

Той рязко пое дъх. Разкъсваше се. В очите му видях нерешителност и колебание.