E. L. James - Fifty Shades Freed

Пръстите му продължиха да се движат по бедрото ми.

- Хайде да ви видим, госпожо Грей. - Усмихна се още по-широко.

Взех ръката му и я сложих на коляното му.

- Е, играй си я сам.

- Както пожелаете, госпожо Грей.

По дяволите! От тази игра май нямаше да излезе нищо добро за мен.

Крисчън зави по алеята към къщата ни. Вкара кода и големите бели метални врати се отвориха. Колата запълзя по алеята между дърветата, цялата застлана с листа - зелени, жълти, меднокафя-ви. Високата трева на моравата беше слънчево жълта, но тук-там се виждаха и зелени стръкчета. Денят беше много красив. Слънцето грееше и соленият дъх на Залива бе примесен с упоителния аромат на идващата есен. Такава тишина и красота! И като си помислиш, че това щеше да е домът ни.

След завоя видяхме къщата. Пред нея бяха спрели няколко камиона с надпис ОКЕУ СОК8Т1ШСТЮК8. Беше вдигнато скеле и няколко работници с каски се бяха качили по покрива.

Крисчън спря колата пред входа.

- Ела да намерим Елиът.

- Тук ли е?

- Надявам се. Плащам му добре, така че би трябвало да е тук.

Слязохме от колата.

- Ей, брато! - чу се отнякъде се гласът на Елиът. Заоглежда-хме се. - Тук, горе!

Беше на покрива и ни махаше, ухилен до уши.

- Крайно време беше да дойдете! Чакайте там, ей сега идвам.

Крисчън сви рамене и зачакахме.

- Здрасти, брато. - Елиът тупна Крисчън по ръката. - А ти, малката? Как си? - Хвана ме и ме завъртя.

- По-добре. - Успях да се засмея, макар че ребрата ме заболяха. Крисчън го погледна лошо, но Елиът не му обърна никакво внимание.

- Отиваме до офиса да ви сложим по една каска.

Къщата приличаше на огромна черупка. Подовете бяха покрити с някаква груба влакнеста материя. Някои от стените изобщо ги нямаше. На тяхно място бяха иззидали други. Елиът ни развеждаше и обясняваше. Навсякъде около нас работниците му, сред тях имаше и жени, работеха усилено. С облекчение отбелязах, че каменното стълбище с железния инкрустиран парапет си е на мястото, внимателно покрито с бели чаршафи, за да не се праши.

Голямата задна стена беше съборена и на нейно място беше вдигната стъклената стена на Гиа. Дори бяха започнали да работят по верандата. Но въпреки хаоса гледката беше поразяваща. Гиа беше свършила работата си добре. Нововъведенията бяха умерени - беше успяла да запази оригиналния дух на къщата. Елиът търпеливо съобщаваше кое в какъв срок ще бъде готово. Според него можеше да се нанесем преди Коледа, макар че Крисчън се съмняваше да стане толкова бързо.