E. L. James - Fifty Shades Freed

- Защо изведнъж стана така... прям, откровен... В името на добруването на човечеството ли?

Той се намръщи.

- Казваш ми всичко това сега сам, а всъщност да се изкопчи нещо от теб с доста уморително и често безрезултатно.

- Не знаех.

- Знаеш го много добре.

- Питаш ме защо съм така откровен? Не знам. Може би след като те видях буквално мъртва на земята. Или заради факта, че ще ставам баща. Не знам. Ти каза, че искаш да знаеш. А не искам Елена да стои между нас. Няма как. Тя е минало. Сто пъти съм ти го казвал.

- Ако не се беше опитала да те съблазни... щеше ли да запазиш приятелството си с нея?

- Това вече е втори въпрос.

- Съжалявам. Не ми отговаряй. - Изчервих се. - Така или иначе каза повече, отколкото някога съм се надявала да изкопча от теб.

Погледът му омекна.

- Не, не мисля, че бих запазил това приятелство. Но след рождения ми ден все мислех за нея като за... нещо, което съм започнал и не съм довършил. Тя прекрачи границата, и аз приключих. И моля те, повярвай ми, няма да я видя никога повече.

„Добре, забравяме темата. Време е да разхлабя захапката“. Подсъзнанието ми едва не припадна от облекчение. „Най-накрая, че и на мен ми писна!“

- Лека нощ, Крисчън. Благодаря за поучителната приказка. -Целунах го, но в мига, в който се опитах да удължа целувката, той се отдръпна.

- Недей. Само ме измъчваш така.

- Не се измъчвай тогава.

- Не. Имаш нужда от почивка, а е много късно. Заспивай!

Загаси нощната лампа и мракът ни потопи.

- Обичам те, Крисчън! Безусловно! - казах и се сгуших в него.

- Знам.

Усетих срамежливата му усмивка.

Отворих очи. Стаята беше окъпана в светлина. Крисчън го нямаше. Погледнах часовника - осем без пет. Поех дълбоко дъх. Ребрата ме боляха и пареха, но болката полека отшумяваше. Помислих си, че мога да ида на работа. Работа - да! Исках да отида на работа!

Беше понеделник, а лежах в кревата цялата неделя. Крисчън ме пусна само за малко, да ида да видя Рей. „Честно, как може да е такъв? Контрольор“. Моят контрольор! Усмихнах се с умиление. Беше внимателен, приказлив, правеше всичко с любов. Главата не ме болеше, болката в ребрата беше поносима, макар че, честно казано, се налагаше да внимавам, когато се смея. Но бях крайно изнервена. Това беше най-дългият период без секс от... всъщност от първия път.

Мисля, че и двамата бяхме успели да възвърнем душевното си равновесие. Крисчън изглеждаше много по-отпуснат и спокоен. Онази „приказка за лека нощ“ бе успяла да зарови духовете от миналото. Може би.