E. L. James - Fifty Shades Freed

Взех бърз душ и след като се изсуших, започнах да оглеждам дрехите си. Исках нещо секси. Нещо, на което той да не може да устои. Кой би помислил, че този ненаситен мъж може да се контролира до такава степен? Не исках точно сега да се задълбавам в темата как е успял и кой го е научил на такъв самоконтрол. Не бяхме говорили за Робинсън Кучката от онази нощ и се надявах никога повече да не се наложи да говорим за нея. За мен тя бе мъртва.

Избрах безобразно къса черна пола и бяла копринена блуза с набрана дантела около деколтето. Обух копринени чорапи с дантела и убийствено високи обувки на „Луботен“. Малко грим, малко червило за естествен сексапил, свирепо разресване на косата. Оставих я пусната. „Да, това трябва да подейства!“

Крисчън закусваше на плота в кухнята. Видя ме и вилицата с набодено на нея късче омлет увисна във въздуха. Намръщи се.

- Добро утро, госпожо Грей. Отивате ли някъде?

- На работа. - Усмихнах се сладко.

- А, не. - Погледна ме, все едно бях казала най-смешното нещо на света. - Доктор Синг каза - една седмица болнични!

- Крисчън, нямам никакво намерение да прекарам деня сама в леглото. При това положение мога спокойно да ида на работа. Добро утро, Гейл.

- Добро утро, госпожо Грей. - Тя се опита да прикрие усмивката си. - Да ви приготвя ли закуска.

-Да.

- Гранола?

- Предпочитам бъркани яйца с пълнозърнест препечен хляб.

Тя се усмихна, а Крисчън не успя да скрие изненадата си.

- Ана, няма да ходиш на работа!

-Но...

- Не! Не спори!

Погледнах го ядно и чак сега забелязах, че още е по пижама.

- А ти ще ходиш ли на работа? - попитах.

-Не.

„Аз ли откачам?“

- Не е ли понеделник?

- Да. Така поне показва календарът.

- Кръшкаш от бачкане? - Присвих очи.

- Няма да те оставя сама тук пак да си навлечеш някоя беля. А и доктор Синг каза, че ще можеш да се върнеш на работа чак след седмица. Забрави ли?

Качих се на стола до него и леко повдигнах полата. Госпожа Джоунс ми поднесе чая.

- Изглеждаш добре - каза той, а аз кръстосах крака. - Много добре даже, особено тук. - И прокара пръст по кожата над дантелата на чорапа ми. Пулсът ми се ускори само от допира.

- Полата ти е много къса - каза с леко неодобрение, а очите му следваха движението на пръста му.

- Така ли? Не бях забелязала.

Той ме погледна и се засмя.

- Наистина ли не забелязахте, госпожо Грей?

Изчервих се.

- И не мисля, че този тоалет е подходящ за работа - каза той.

- Е, след като няма да ходя на работа, темата е изчерпана.

- Изчерпана?

- Изчерпана, да.