E. L. James - Fifty Shades Freed

- Не исках никой повече да ме наранява. Но после ти ме напусна и всичко се обърка. Целият ми свят се обърка. Толкова дълго се бях пазил от интимност, от чувства. Аз просто не знаех как да го правя, дори не знам как се справям сега.

- Справяш се много добре - казах. Прокарах пръст по устните му, а той го целуна нежно.

- Липсва ли ти? - прошепнах.

- Кое да ми липсва?

- Този начин на живот.

- Да, липсва ми.

О!

- Но всъщност ми липсва усещането да упражнявам контрол. И честно казано, твоето глупаво... представление... когато спаси сестра ми. Ето така разбрах.

- Какво разбра?

- Че ме обичаш.

- Така ли? - Намръщих се.

- Да. Защото рискува толкова много за мен, за семейството ми. - Прокара пръст над носа ми, между веждите. - Когато се мръщиш, тук ти се образува една бръчка. Много е красива... Понякога се държа отвратително... а ти все още си с мен.

- Защо това те изненадва? Казах ти, че няма да те напусна.

- Мислех, че ще го направиш заради начина, по който реагирах, когато ми каза, че си бременна. - Пръстът му се плъзна надолу по бузата ми. - И беше права: аз съм все още в пубертета.

„О, по дяволите! Не съм казала такова нещо. Доктор Флин го каза“. Подсъзнанието ми ме гледаше лошо.

- Крисчън, наистина казах ужасни неща, но...

Той сложи пръст върху устните ми.

- Спри. Аз трябваше да ги чуя, и заслужавам да ги чувам. Сега нека продължа с моята приспивна приказка. - И се обърна по гръб. - Когато ми каза, че си бременна... Е, мислех, че ще сме само аз и ти, поне за известно време. Бях мислил за деца, но само хипотетично. Някак си предполагах, че ще имаме дете, но че ще се стигне дотам след време, някъде в бъдещето.

„Дете? Само едно? О, не без брат или сестра като мен. Дали да не повдигна темата сега?“

- Ти си много млада, а си и доста амбициозна.

„Аз? Амбициозна?“

- И тогава ти издърпа килимчето изпод краката ми. Господи, това беше удар! Никога, ама никога не бих предположил! Дори за секунда! Когато те попитах какво не е наред, изобщо не би ми минало през ума, че това е била причината, не очаквах такъв отговор. Бях ядосан - на теб, на себе си, на всички. И това ме върна години, години назад, когато нищо не зависеше от мен и всичко беше извън мой контрол. Затова трябваше да изляза. Отидох да видя Флин, но той пък беше на родителска среща...

- Смешно, нали? - прошепнах, а той се засмя.

- И вървях. Вървях дълго. И не знам как се озовах в салона. Тя тъкмо тръгваше. Изненада се да ме види. Честно казано, и аз бях изненадан, че се бях озовал точно там. Разбира се, тя видя, че съм обезумял, и ме покани да пийнем.

По дяволите! Май стигнахме до същината. Сърцето ми заблъска. Исках ли наистина да знам? Подсъзнанието ми ме гледаше настървено, с предупредително високо повдигната вежда.

- Влязохме в един бар и изпихме бутилка вино. Тя се извини за поведението си последния път, когато се видяхме. Мъчно й е, че майка ми отказва да й говори. Това по някакъв начин оказва влияние на социалния й живот и контактите й, но тя разбира. Говорихме за бизнеса, който върви добре въпреки рецесията. Споменах й, че искаш деца.

- Мислех, че си й казал, че съм бременна.

Той ме погледна открито, честно.

- Не, не съм й казал.

- И защо не ми каза?

- Ти не ми даде възможност.

- Не е вярно.

- На следващата сутрин не те намерих, а когато дойде, беше побесняла...

„О, да, вярно!“

- Прав си. Бях побесняла.

- Както и да е. Бяхме вече на средата на втората бутилка, когато тя се наведе към мен да ме докосне. И аз... замръзнах.

И скри очи с ръка.

Какво по дяволите беше това?!

- Реакцията ми, начинът, по който се дръпнах от нея, беше шок и за двама ни. - Гласът му беше съвсем тих.

„Погледни ме, Крисчън!“ Мушнах ръка под неговата, той се обърна и ме погледна. Лицето му беше бяло, очите - широко отворени.

- Какво има? - Едва дишах.

Той пак се намръщи и преглътна.

„О, какво крие от мен? Искам ли да го чуя?“

- Опита се да ме съблазни. - Като че ли чак сега изживяваше шока.

Сърцето ми сякаш спря завинаги. „Мръсна долна кучка!“

- Един миг, увиснал във времето. Тя видя изражението ми и разбра колко грубо е прекрачила границата. Аз я отхвърлих. Не бях мислил за нея в този... сексуален аспект от години. И освен това аз обичам теб. Казах й: „Обичам съпругата си“.

Гледах го и не знаех какво да кажа.

- Тя веднага отстъпи. Извини се, извъртя нещата, че е било само на шега. Искам да кажа... тя твърди, че е наистина щастлива с Ай-зък, че е доволна от бизнеса си, че не мисли зло никому, най-малко на нас. Казва, че приятелството ни й липсва, но разбра, че животът ми вече е само с теб. И това е наистина странно, като се има предвид какво се случи последния път, когато се видяхме. Помниш. Казах й, че няма повече да се виждам с нея. И тя си тръгна.

- Целунахте ли се? - Страх скова сърцето ми.

- Не! Не бих могъл да понеса отново такава близост с нея.

„О, това е добре!“