E. L. James - Fifty Shades Freed

- Казаха някои неща. Живял съм в семейство Колиър два месеца, докато майка и татко са чакали да да оформят документите. Вече са били одобрени за осиновяването и са били взели Елиът, но по закон трябвало да се изчака два месеца. Чакали да видят дали няма да се появи някой да ме... вземе.

- Какво мислиш за това? Как се чувстваш? - прошепнах.

- Че нямам никакви живи роднини ли? Майната му на това. Ако са като истинската ми майка... - Поклати глава с отвращение.

„О, Крисчън, ти си бил дете, ти си обичал майка си!“

Той обу долнището на пижамата, легна до мен и ме прегърна.

- Започвам да си спомням някои неща. Помня храната. Госпожа Колиър готвеше превъзходно. И сега поне знаем вече защо оня глист има зъб на семейството ми. - Прокара ръка през косата си.

- Господи! - викна изведнъж и ме изгледа с отворена уста.

- Какво има?

- Всичко си идва на мястото! Сега вече разбирам!

- Кое?

- Малкото пиленце! Госпожа Колиър ми казваше така. Малкото пиленце.

- Какво си идва на мястото? - Не разбирах.

- Бележката. Бележката за откупа, която беше оставил във вана. Беше нещо от сорта „Знаеш ли кой съм аз? Защото аз знам кой си ти, Малко пиленце,,.

Нищо не разбрах.

г

- Това е от една детска книжка. Господи! Помня я тази книжка! Казваше се... „Ти ли си моята майка?“ - Очите му бяха широко отворени. - Много си я обичах.

„О, знам я тази книжка“. Сърцето ми подскочи.

- Госпожа Колиър ми я четеше.

Не знаех какво да кажа.

- Господи! Той е знаел!

- Ще кажеш ли на полицията?

- Да, ще кажа. Един господ знае какво могат да направят с тази информация. - Крисчън поклати глава. - Както и да е. Благодаря ти за тази вечер.

Каква промяна!

- За какво?

- Че се погрижи за цялото семейство и приготви вечеря.

- Не благодари на мен, а на Мия. И на госпожа Джоунс. Винаги е заредено с храна.

Той поклати ядно глава. „Ядосан ли е? На мен?“

- Добре ли се чувствате, госпожо Грей?

- Да. А ти?

- И аз съм добре.

О... в такъв случай... Прокарах пръсти по меките косъмчета под пъпа му.

Той се засмя, хвана ръката ми и ме спря.

- О, не, нямах предвид това.

Нацупих се и той въздъхна.

- Ана, Ана, Ана, какво да правя с теб?

- Имам някои идеи. - Свих се до него и болката от натъртените ми ожулени ребра прониза цялото ми тяло.

- Бебчо, достатъчно емоции ти минаха през главата днес. Освен това съм ти приготвил приказка за лека нощ.

„О?“

- Искаше да знаеш... - Той затвори очи, преглътна и се напрегна.

По дяволите! Какво му ставаше?

- Едно младо момче тръгнало да си търси работа, да изкара малко допълнителни джобни, за да си набавя така потребния му алкохол - започна той тихо. Обърна се на една страна, бяхме лице в лице, очите му - втренчени в моите. - И значи аз работех в двора на Линкълн, разчиствах боклуците от пристройката към къщата, която наскоро бяха довършили.

„Господи! Той говори!“

25.

Дишах трудно. Не бях сигурна, че искам да знам. Крисчън затвори очи и преглътна. Когато ги отвори, в тях имаше плахост и тревожните спомени грееха с особена светлина.

- Беше горещ летен ден. Имах много работа. - Изведнъж му стана смешно и той поклати глава. - Як гръб трябваше, за да изнесеш целия тоя боклук. Бях сам и Еле... госпожа Линкълн се появи отнякъде и ми донесе лимонада. Поприказвахме малко, аз й казах нещо хапливо, правех са на остроумен и тя... ми шибна един шамар. Удари ме толкова силно... - Несъзнателно вдигна ръка до бузата си, погали я, а очите му плувнаха в тъмните облаци на спомена.

„Господи!“

- И след това ме целуна. И след като ме целуна, пак ме удари.

- Той запримигва, очевидно все още под влиянието на случилото се... след толкова време.

- Никой никога не ме беше целувал така. И никой никога не ме беше удрял така.

„Как може да посегне на дете?!“

- Наистина ли искаш да чуеш това? - попита Крисчън.

„Да... Не...“

~ Само ако искаш да ми кажеш - излъгах го в очите. Гласът ми беше тих, а мозъкът ми не го побираше.

- Опитвам се да ти обясня.

Кимнах. Исках да се получи окуражително кимване, но най-вероятно изглеждах като статуя, като препарирана, с оцъклени очи.

Той се намръщи, очите му потърсиха моите, опитваше се да прецени реакцията ми.

- Е, естествено, бях объркан, ядосан и дяволски възбуден. Разбираш ме, нали... сексапилна зряла жена идва при тебе ей така...

- Поклати глава все едно още не му се вярваше.

Сексапилна? Повръщаше ми се.

- Тя се прибра в къщата и ме остави на двора. Държеше се все едно не се е случило нищо. Стоях като втрещен. После продължих да работя. Когато вечерта си тръгвах, тя ми каза да отида пак на другия ден. Не каза нищо за случката. На другия ден се върнах. Нямах търпение да я видя. - Прошепна го, все едно се изповядваше. Всъщност това беше неговата мрачна изповед.

- Тя не ме докосна, когато ме целуна - каза и се обърна да ме погледне. - Не знам дали ме разбираш... бях ходеща ерекция, на петнайсет години, доста висок за възрастта си, хормоните ми бушуваха. Момичетата в училище... - Спря и веднага всичко ми стана ясно. Самотно уплашено красиво момче. Сърцето ми се сви.