E. L. James - Fifty Shades Freed

- Бях гневен, ядосан на всички - на себе си, на родителите ми. Нямах никакви приятели. Психоаналитикът ми по онова време беше пълен задник. Родителите ми не отпускаха каишката. И не разбираха. - Погледна към тавана и прокара ръка през косата си. Искаше ми се да я погаля, но реших да не мърдам.

- Не можех да понасям някой да ме докосва. Не можех. И не можех да издържам ничие присъствие около себе си. Биех се. Нямаше уличен бой без мен. Господи, колко се млатех в училище! И затова и ме изключиха от две училища. Но трябваше да изпускам напрежението. А и това беше единственият начин да поддържам физически контакт с когото и да е... - Пак спря и след малко продължи: - Ясно ти е за какво говоря, нали? И когато тя ме целуна, хвана само лицето ми. Не ме докосна.

Едва чувах думите му.

- На другия ден се върнах. Не знаех какво да очаквам. Ще ти спестя подробностите, но в общи линии това, което се случи предния ден, се повтори, и то нееднократно, и така започна нашата връзка.

„О, истината боли!“

Той се намести така, че да ме гледа в очите.

- И знаеш ли, Ана, светът ми някак се подреди. Виждах ясно, чисто. Всичко се избистри. Тя беше точно това, от което имах нужда тогава. Тя беше като глътка свеж въздух. Вземаше всички решения вместо мен, изчисти ме от всички гадости, позволи ми да дишам.

„Господи!“

- И дори когато всичко приключи, моят свят остана подреден, животът ми остана фокусиран, именно заради нея. И остана такъв до мига, в който те видях.

И как се очакваше отговоря на това признание?

- Ти обърна света ми с главата надолу. - Той затвори очи и когато ги отвори, те бяха сурови. - Светът ми беше подреден, спокоен, контролиран - и тогава ти се появи в него с твоята мно-гознайна уста, с невинността си, с красотата си, с тихия си бунт и безразсъдство, и всичко преди теб изглеждаше тъпо, скучно, празно, обикновено... всичко преди теб беше едно голямо нищо. И се влюбих - прошепна.

Дъхът ми спря. Той ме погали по бузата.

- И аз - казах с малкото дъх, останал в дробовете ми.

Очите му омекнаха.

- Знам - каза само с устни.

- Знаеш?

-Да.

- Най-сетне - прошепнах.

- И тогава видях целия си живот в перспектива. Допреди няколко години Елена беше центърът на моя свят. Нямаше нещо, което не бих направил за нея. И тя направи много за мен. Тя ме спаси от алкохолизъм. Накара ме да уча... Тя ме научи да се справям с вътрешните и външните проблеми, да контролирам стреса си, да посрещам предизвикателствата, нещо, което не можех да правя, позволи ми да изживея неща, за които мислех, че не съм достоен.

- Да те докосват - прошепнах.

- До известна степен, но не съвсем.

Зачудих се какво ли пък значи това. Той усети реакцията ми и се поколеба.

- Кажи ми!

- Когато израстваш с една напълно негативна представа за самия себе си, ако мислиш, че си отхвърлен, че си свирепо животно, което никой никога няма да обича, започваш да си мислиш, че заслужаваш да те бият.

„Крисчън, ти не си такъв!“

Той пак спря и прокара ръка през косата си.

- Ана, много по-лесно е да носиш болката външно. Тя предизвикваше вътрешния ми гняв. Чак сега го разбирам. Доктор Флин все ми говореше за това. Но едва напоследък успях да погледна връзката ни отстрани, такава, каквато всъщност е била. Знаеш... на рождения ми ден.

Потръпнах при спомена за словесната битка между Елена и Крисчън на рождения му ден.

- За нея всичко е било секс и контрол. Самотна жена търси утеха в едно момче, което не е нищо повече от играчка в ръцете й.

- Но ти харесваш контрола - прошепнах.

- Да. И винаги ще обичам да контролирам, Ана. Такъв съм. За кратко бях отстъпил тази функция на друг, друг вземаше решенията вместо мен. Не бях в състояние да го правя сам. Просто не можех. Но като се подчинявах на нея, успях да намеря себе си и да поема управлението на живота си, да се контролирам, да контролирам нещата и сам да вземам решения.

- Да станеш доминант?

-Да.

- Това е твое решение?

-Да.

- Да зарежеш Харвард?

- Това беше най-доброто ми решение. Допреди да срещна теб.

-Мен?

- Да. - Устните му се извиха в усмивка. - Най-доброто решение, което съм вземал, беше да се оженя за теб.

- А не е ли да започнеш бизнес?

Той поклати глава.

- Не и да се научиш да летиш?

- Не. Ти си най-доброто ми решение! - Погали ме по бузата.

- Тя знаеше.

- Какво е знаела? - Намръщих се.

- Че съм влюбен в теб. Тя ме накара да прелетя до Джорджия да те видя и се радвам, че я послушах. Тя мислеше, че ще се изплашиш и ще избягаш. И ти направи точно това.

- Не искам да мисля за това. - Усетих как пребледнявам.

- Тя си мислеше, че трябва да имам всичко и да постъпвам според начина си на живот.

- На доминант?

- Да. Това ми даваше възможност да държа всички на разстояние, да контролирам, или поне да си мисля, че контролирам. Сигурен съм, че вече си разбрала защо.

- Заради майка ти?