E. L. James - Fifty Shades Freed

- Да?... Наистина ли?... Страхотно. - И затвори. - Идват! -Беше толкова изненадан, че едва сега осъзнах, че може би за първи път се обръща към тях за помощ.

Грейс ме прегърна и прошепна:

- Ана, Ана, милата ми! Спаси две от децата ми. Никога няма да мога да ти се отблагодаря.

Изчервих се, объркана и развълнувана от думите й. Карик ме прегърна и ме целуна по челото.

После пък Мия се опита да ми дотроши ребрата. Изобщо не го забеляза обаче.

- Благодаря ти, че ме спаси от оня задник!

Крисчън я изгледа сърдито.

- Полека, Мия, боли я!

- О, съжалявам!

- Добре съм - казах, но определено си отдъхнах, когато ме пусна.

Изгледаше добре, с тесни черни джинси и пухкава розова блуза. Лично аз бях доволна от избора си на тоалет - удобна рокля тип „прегърни ме“ и ниски обувки. Поне изглеждах представителна в рамките на разумното.

Мия уви ръка около кръста на Крисчън, а той, без да каже и дума, подаде снимките на Грейс. Тя вдигна ръка към устата си, за да не се разплаче. Карик я прегърна и също се вгледа в снимката.

На вратата се появи Тейлър.

- Господин Грей, госпожица Кавана, брат й и брат ви са тук, сър.

- Благодаря, Тейлър.

Крисчън изглеждаше повече от озадачен. Мия се засмя и съобщи:

- Обадих се на Елиът и му казах, че идваме. Парти за „Добре дошла“.

Погледнах съчувствено Крисчън. Горкият ми съпруг! Грейс и Карик изгледаха Мия недоволно.

- Ами да хапнем тогава - казах. - Мия, ще ми помогнеш ли?

- О, разбира се!

Подбутнах я към кухнята, а Крисчън тръгна с родителите си към кабинета.

Кейт вилнееше като стихия, като торнадо: цялата й справедлива ярост беше насочена към мен и Крисчън, но най-вече към Джак и Елизабет.

- Какво си си мислела, че правиш, Ана! Мислила ли си изобщо? - крещеше из кухнята, а всички я гледаха.

- Моля те, Кейт, чух го от всички! - сопнах се.

Тя ме гледаше така, сякаш всеки миг щеше да започне да раздува лекция на тема „Инструкции за предаване на откуп при отвличане“. И то в типичния си стил. Но ме изненада - прегърна ме и прошепна:

- Господи, Стийл, понякога изобщо не мислиш! - И ме целуна по бузите. Очите й бяха пълни със сълзи. - Толкова се изплаших, толкова се тревожех!

- Не плачи, че ще разплачеш и мен.

Тя се отдръпна, избърса очите си, очевидно смутена от проявата си на слабост, пое дълбоко дъх и се съвзе за секунди.

- Добрата новина е, че определихме дата за сватбата. Решихме през май. И искам да си ми шаферка.

- О! Честито, Кейт!

„Мамка му. Малката точица... тъй де, Младши“.

- Проблем ли има? - Тя очевидно разбра паниката ми погрешно.

- О, не, просто се радвам за вас. Поне една добра новина. - Прегърнах я. „Мамка му, мамка му, МАМКА МУУ! Кога ми е терминът?“ Започнах да изчислявам датата наум. Доктор Грийн бе казала четири или пет седмици. Значи някъде през май. „Мамка му!“

Елиът ми подаде чаша шампанско.

„Шампанско? Май не бива!“

Крисчън излезе от кабинета си като попарен, лицето му беше с цвят на пепел. Грейс и Карик излязоха след него. Очите му се разшириха от паника, когато видя чашата в ръката ми.

„По дяволите! Искам да пийна!“ Грейс ми се усмихна, взе чаша шампанско и дойде при мен.

- Нищо няма да ти стане от една глътка - прошепна, намигна ми и се чукнахме. Крисчън ни изгледа лошо, но Елиът заговори за мача между „Маринърс“ и „Рейнджьрс“ и го разсея.

Карик дойде при нас, прегърна ни и целуна Грейс по бузата. После тя отиде при Мия на дивана.

- Как е той? - попитах Карик много тихо. С изненада забелязах, че Мия и Итън се държат за ръце.

- Доста е притеснен. - Лицето на Карик беше сериозно и тревожно. - Помни толкова много неща за майка си... наистина много. Ще ми се да не беше така. Но това... Надявам се да сме помогнали. И се радвам, че ни се обади. Каза, че ти си го накарала. - Очите му омекнаха.

Свих рамене и отпих бърза глътка.

- Ти си най-чудесното в живота му. Слуша само теб, никой друг!

Изобщо не бях съгласна, но си замълчах. Веднага се сетих за

откровенията му пред кучката Робинсън, а знаех, че споделя и с

Грейс. Опитах се да си спомня какво си говореха до леглото ми в болницата, но не успях. Колко ме вбесяваше тази моя неуслуж-лива памет!

- Ела, Ана, и седни. Изглеждаш уморена. Едва ли си очаквала да ви се изсипем така тази вечер.

- Толкова е хубаво да ви видя - отвърнах. И това беше самата истина. Беше невероятно усещане. Аз нямам братя и сестри, но съпругът ми имаше голямо и сплотено семейство. Обичах ги. Всичките. Гушнах се до Крисчън.

- Една глътка - изсъска той и взе чашата от ръката ми.

- Да, сър! - И запърхах с мигли, което го обезоръжи напълно.

- Родителите ми мислят, че можеш да вървиш и по вода - каза Крисчън, докато смъкваше тениската си.

Бях свита в леглото и гледах стрип шоуто.

- Е, добре, че поне ти знаеш истината - засмях се.

- О, не, не я знам. - Събу си джинсите.

- Разказаха ли ти за онова време?