E. L. James - Fifty Shades Freed

Имаше да ми дава някои обяснения, но точно в този момент предпочитах да се наслаждавам на кроткото спокойствие, на чувството за сигурност в ръцете му. И в този миг разбрах, че всичко, което искам да зная, всичко, което искам да питам, трябва да дойде от него, а не да го притискам. Не исках да съм една от онези вечно мрънкащи, питащи жени, въоръжени едва ли не с клещи за вадене на зъби, за да изкопчат още малко информация. Това беше просто глупаво. Знаех, че ме обича повече, отколкото е обичал която и да е друга жена, и това беше напълно достатъчно. И когато осъзнах всичко това, задишах свободно и спрях да плача.

г

- По-добре ли си? - попита той.

Кимнах.

- Добре. Нека те погледна. - Не разбрах какво иска да каже. Но след това той хвана ръката ми и огледа там, където я бях ударила, когато Джак ме нападна. Имаше охлузвания по лакътя, рамото и китката. Целуна всички рани. Взе меката гъба и сладкият познат аромат на жасмин успокои обонянието ми.

- Обърни се. - Започна да мие ръката ми, внимателно и нежно, после врата, раменете, гърба. Другата ръка. Обърна ме настрани и прокара дългите си пръсти по цялата ми страна. Раната на бедрото болеше. Той усети, че тялото ми се стегна, а аз го усетих как се напрегна тревожно.

- Не боли - опитах се да го успокоя.

- Искам да го убия!

Изтръпнах. Той сложи още шампоан върху гъбата и много нежно започна да мие тялото ми, коленичи и изми краката ми. Спря да огледа коляното ми, после го целуна и пак започна да мие краката ми, после стъпалата.

Прокарах пръсти през мократа му коса. Той се изправи и пръстите му минаха по раната върху ребрата, там където ме бе изритал Джак.

- О, бебчо - простена с агонизиращ глас, но зад агонията се надигаше неконтролируем бяс.

- Добре съм. - Придърпах главата му до устните си и го целунах. Той се поколеба, но щом езикът ми влезе в устата му, тялото му се предаде на целувката ми.

- Не - прошепна срещу устните ми и отстъпи крачка назад. -Хайде да те почистим.

Беше сериозен... Мамка му! Не се шегуваше. Нацупих устни и атмосферата се разведри.

- Чиста, не мръсна - подчерта той и се усмихна.

- Предпочитам мръсна.

- И аз. Но не сега и не тук. - И преди да се усетя и да се опитам да го убедя в обратното, вече ми миеше косата.

След банята се почувствах много по-добре. Дали беше заради душа, или заради това, че си бях изплакала всичко, или заради решението си да спра да го натискам и да го питам, но наистина се чувствах... чиста. Той ме уви в кърпа, уви една около кръста си и аз започнах непохватно да си суша косата. Главата ме болеше, но болката беше тъпа и почти се търпеше. Имах таблетки за главоболие от доктор Синг, но ми беше казала да не ги вземам освен ако не ме боли наистина много.

Докато си сушах косата, се замислих за Елизабет.

- Все още не разбирам защо Елизабет се е забъркала с Джак.

- Аз знам - каза Крисчън.

Това се очертаваше като новина. Зачаках да ми каже. Той сушеше косата си с кърпа, гърдите и раменете му все още бяха мокри, капчици вода блестяха нежно под халогенното осветление. Погледна ме и се засмя.

- Наслаждаваш се на гледката ли?

- Откъде знаеш? - Ужас! Хваната в акт на воайорство спрямо собствения ми мъж.

- Откъде знам, че се наслаждаваш на гледката ли?

- Не. За Елизабет.

- Детектив Кларк намекна.

Погледнах го въпросително. В съзнанието ми изплува друг натрапчив спомен от часовете, през които бях в безсъзнание. Детектив Кларк беше идвал. Но не можех да си спомня какво каза.

- Хайд е имал видеозаписи. На всички момичета. На няколко флашки.

Изтръпнах.

- Снимал е как ги чука. Всичките си асистентки. Да, точно така. Материал за изнудване. Обичал е да играе грубичко. -Крисчън се намръщи, по лицето му мина объркване, примесено с отвращение. А после насочи омразата към самия себе си. И пребледня! Разбира се! И той обичаше да играе грубичко.

- Не е така! - Думите излязоха от устата ми преди да успея да ги спра.

- Кое не е така? - Той ме изгледа със страх.

- Ти си съвсем различен от него.

Погледът му беше твърд и суров. Но не каза нищо. Разбрах, че точно това си е мислил.

- Не си такъв. - Тонът ми беше непоколебим.

- Един дол дренки.

- Не е така - викнах, макар че разбирах защо мисли така. „Баща му е умрял в бар, при побой, майка му се е пропила, влизал е и е излизал от домове за деца без родители, забърквал се е в какви ли не неща, предимно кражби на коли. Бил е и в затвора за малолетни“. Това ми беше казал Крисчън в самолета за Аспен. -Общото между вас е, че и двамата сте имали проблемно детство

- и че сте от Детройт.

- Ана, вярата ти в мен е наистина трогателна, особено в светлината на всичко, което стана през последните няколко дни. Но ще знаем повече, когато дойде Уелч. - И от тона му разбрах, че темата е приключена.

- Крисчън...

Той запуши устата ми с целувка.

- Стига за това - каза задъхано и си спомних за обещанието, което си бях дала: да не го притискам.

- И не ми криви устни! - добави той. - Ела, искам да ти изсуша косата.

И темата наистина бе приключена.