E. L. James - Fifty Shades Freed

- Майка ти чака да се обадиш - каза той малко по-спокойно.

Целунах го по бузата и най-сетне тирадата приключи.

- Ще й се обадя. Наистина съжалявам. Но съм ти много благо-дарна, че ме научи да стрелям.

За секунда той ме изгледа със зле прикрита гордост, така както родителите се гордеят с постиженията на децата си.

- Радвам се, че си го уцелила - каза с дълбок и плътен глас. -Сега се прибери у дома и си почини.

- Изглеждаш добре - смених темата.

- А ти си много бледа. - Притеснението му беше осезаемо. Гледаше ме така, както ме гледаше и Крисчън миналата нощ. Хванах го за ръката.

- Добре съм! Обещавам никога повече да не правя такива неща!

Той ме прегърна.

- Ако нещо се беше случило с теб... - прошепна. Очите ми се насълзиха. Рей почти никога не си позволяваше да показва емоции.

- Добре съм, татко! Един горещ душ и всичко е наред.

Излязохме през задния вход на болницата, за да избегнем папараците - пред централния вход имаше солидна група.

Крисчън седеше тихо. Тейлър караше, Сойър беше до него. Упорито отбягвах погледа му, чувствах се ужасно неловко след последния път, когато погледите ни се срещнаха между процепа на асансьора, когато го изпързалях. Обадих се на мама. Тя не спираше да плаче. Почти през целия път до дома се опитвах да я успокоя. Най-накрая успях, като й обещах, че скоро ще им идем на гости. Докато говорех с нея, Крисчън стискаше ръката ми и прокарваше палеца си по кокалчетата ми. Усещах, че е нервен. Нещо се беше случило.

- Какво не е наред? - попитах, когато най-сетне приключих с мама.

- Уелч иска да ме види.

- Уелч? Защо?

- Намерил е някаква информация за Хайд. - Устните му се извиха като на освирепяло животно. - Не иска да ми каже по телефона.

- И какво?

- Пристига от Детройт днес следобед.

- Мислиш, че е намерил някаква връзка?

Той кимна.

- Какво може да е?

- Нямам представа! - Изглеждаше крайно учуден и объркан.

Тейлър вкара колата в гаража - папараците нямаше как да се

набутат чак тук. Крисчън ми помогна да сляза, прегърна ме през кръста и ме поведе към асансьора.

- Радваш ли се, че си си у дома?

- Да! - прошепнах. И сега, чак сега, така близо до дома, ужасът от всичко, което се бе случило, ме порази изведнъж, удари ме, заля ме и разтресе цялото ми тяло.

- Ана! - Крисчън ме притисна до себе си. - У дома сме, всичко е наред, всичко свърши! - Говореше и целуваше косата ми.

- О, Крисчън! - И водите на някакъв язовир в мен, за съществуването на който дори не подозирах до този момент, се надигнаха, разбунтуваха се, скъсаха язовирната стена и започнаха да се изливат през очите ми.

- Шшшш - прошепна Крисчън и ме залюля в ръцете си.

Но беше късно. Не можех да спра, сълзите ми попиваха в тениската му, а думите на Джак: „Това е за СИП, шибана курво!“, блъскаха в съзнанието ми. И как казах на Крисчън, че го напускам. „Напускаш ли ме?“, и страхът за живота на Мия, за самата мен и за Малката точица.

Когато вратите на асансьора се отвориха, той ме вдигна на ръце, пренесе ме до банята и нежно ме сложи да седна на столчето.

- Вана?

Поклатих глава. „Не, не... не като Лийла“.

- Душ? - Гласът му се давеше в тревога.

Кимнах през сълзи. Исках да отмия цялата кал и смрад в душата си от последните дни, да изтъркам спомена от думите на Джак, от ударите. „Ти, курво, дето се ожени за кинтите му!“ Седях и плачех, а шуртенето на водата кънтеше и се блъскаше между стените на банята. Крисчън нежно избърса мокрото ми от сълзи лице. Гледах го и мигах, за да ги спра.

- Всичко е наред, вече сте в безопасност. И ти, и детето.

Точицата и аз. Сълзите ми пак рукнаха.

- Стига! Не мога да понеса да те гледам как плачеш!

- Съжалявам, Крисчън! Съжалявам за всичко! За това, че ти причиних всички тревоги, за нещата, които казах!

- Тихо, бебчо, моля те! - Целуна ме по челото. - И аз съжалявам. Тангото е танц за двама. - Насили се да се усмихне. - Поне майка ми казва така. Казах неща, с които не се гордея, направих неща, от които се срамувам. - Сивите му очи бяха твърди и убедителни.

- Нека те съблека - каза меко.

Избърсах носа си с ръка и той ме целуна по челото.

Започна да ме съблича, като особено внимаваше с тениската. Всъщност главата вече не ме болеше.

Поведе ме към душа, съблече се много бързо и влезе с мен под топлата вода. Обви ме с ръце и останахме така в успокоителната прегръдка на топлината. Стояхме така в безкрая, аз плачех върху гърдите му, той не казваше нищо, само от време на време целуваше косата ми и ме люлееше в ръцете си. Усещах кожата му до моята, косъмчетата на гърдите му, опрени в бузата ми... този мъж, когото обичах така силно, този мъж, с цялата му неувереност в себе си, този красив мъж, когото щях за малко да загубя заради собственото си безразсъдство. Усещах празнота, и болка, и благодарност, че е тук, с мен, все още с мен, независимо от всичко, което се бе случило.