E. L. James - Fifty Shades Freed

Най-накрая той се наведе и взе джинсите, все така мълчаливо.

Тръгна към гардеробната. Не помръдвах. Сърцето ми щеше да изскочи, а тялото ми с радост поемаше тласъците на адреналина.

Усетих силна, сладка болка в слабините от нарастващата възбуда. След малко той се върна, обут в джинсите.

- Значи искаш да поиграем?

-Да.

Той пак млъкна. Реших да рискувам и да го погледна скришом... плъзнах поглед по бедрата му, обути в протьркания деним, по разкопчаното копче, по косъмчетата под пъпа му, по пъпа му, по изваяните му коремни мускули, по косъмчетата по гърдите, по сивите пламтящи очи.

Гледаше ме въпросително. О, мамка му.

- Да... какво? - прошепна.

„О!“

- Да, сър.

- Добро момиче - каза той. Гледаше ме нежно. Погали ме по главата. - Сега мисля да те качим горе.

Вътрешностите ми буквално се наляха с желание, свиха се в сладки конвулсии.

Той ме хвана за ръка и аз го последвах по стълбите. Пред вратата на Червената стая той спря, целуна ме нежно и после рязко хвана и дръпна косата ми.

- Знаеш ли, че се опитваш да смениш ролите и да минеш отгоре? - каза опрял устни в моите.

- Какво? - Не разбирах какво иска да ми каже.

- Няма страшно. Ще го преживея. - Прокара нос по челюстта ми и нежно захапа ухото ми. - Когато влезеш, искам да коленичиш. Както съм те научил.

-Да... сър.

Той ме погледна и в блесналите му очи видях любов, удивление - и малко от усмивката на дявола.

Да, животът с Крисчън никога нямаше да е скучен, а аз бях готова за дългото пълно с наслада пътуване. Обичах този мъж -съпруг, любовник, баща на детето ми, понякога Доминант... Моят Петдесет нюанса.

ЕПИЛОГ

Голямата къща, май, 2014

Лежах на одеялото за пикник от тартан и гледах ясното синьо лятно небе. Около мен - цветя и висока зелена трева. Топлото следобедно слънце сгряваше кожата ми, костите ми, корема ми. Лежах абсолютно отпусната. Беше приятно. Беше чудесно! Наслаждавах се на този ценен момент тишина и пълно щастие. Трябваше да изпитвам вина за щастието си, за тази душевна пълнота и завършеност, но истината е, че не съжалявах за нищо. Животът точно тук, точно сега, беше прекрасен. А аз се бях научила да живея за мига, така, както правеше съпругът ми. Усмихнах се и изпитах силно потръпване в слабините, когато се сетих за последната ни нощ в „Ескала“...

Ресните на камшика минаваха по големия ми корем болезнено бавно.

- Стига ли толкова, Ана? - прошепна той в ухото ми.