- Как е дъщеря ми?
- Танцува - засмях се.
- Танцува? О, да! Усещам я! - Усмихна се, а Точица номер две подритваше в мен.
- Май сексът й харесва. Още отсега!
Той се намуси.
- Тъй ли? - каза сухо. После долепи устни до корема ми. - Да не съм чул за такова нещо, докато не станеш поне на трийсет, малка госпожичке!
- Как може да си толкова лицемерен? - засмях се.
- Не съм. Просто съм един загрижен баща. - Погледна ме сериозно и разбрах, че не се шегува.
- Ти си прекрасен баща. Помниш ли като ти казвах? - Погалих прекрасното му лице и той се усмихна срамежливо.
- Харесва ми да съм баща - каза и пак погали и целуна корема ми. - Така ще имам повече Ани.
- Не искам да има друга Ана освен мен - нацупих се.
- Много е хубаво, когато свършваш.
- Крисчън!
- И нямам търпение отново да усетя вкуса на кърмата.
- Крисчън! Как може да си толкова перверзен!
Той ме целуна, метна крак върху моя и хвана ръцете ми над главата.
- Ти
Усмихнах се. Никой не може да устои на заразителната усмивка на дявола.
- Да. Обичам перверзен секс! И обичам теб! Много!
Събудих се от писък. Щастливият писък на сина ни. И макар че не виждах нито него, нито Крисчън, се усмихнах като идиотка. Тед се беше събудил от следобедния си сън и двамата с Крисчън се боричкаха някъде наблизо. Лежах тихичко и все още не можех да се начудя на енергията и изобретателността на Крисчън, когато играе с детето. Търпението му към Теди беше буквал-но неизчерпаемо. И с него беше много по-тьрпелив, отколкото с мен. Но така и трябва! А моето красиво малко момче, любовта и гордостта на майка си и баща си, не знаеше какво е страх. От друга страна, Крисчън продължаваше да бди над нас и да ни покровителства. Моят сладък, винаги контролиращ, бързо сменящ настроенията си Петдесет нюанса.
- Хайде да намерим мама. Трябва да е някъде из поляната.
Тед каза нещо, което не чух, а Крисчън се засмя безгрижно,
щастливо. Магията на този звук! Неговата бащина радост. Не можах да се стърпя. С мъка се вдигнах на лакти и ги загледах от скривалището си сред високата трева. Крисчън го залюля силно, Тед изпищя щастливо, после Крисчън го метна нагоре във въздуха. Сърцето ми спря и затупка спокойно едва когато го хвана в ръцете си. Тед пищеше радостно. Въздъхнах облекчено. Моето малко, скъпо непораснало момче. Винаги в движение.