E. L. James - Fifty Shades Freed

- Отговорът ми е не, Ана.

- Но Ела е такова хубаво име.

- Не. Няма да кръстя дъщеря ни на майка си. Не. Край на този разговор.

- Сигурен ли си?

- Да. - Хвана брадичката ми в дланта си и ме погледна в очите. Беше ядосан. - Откажи се, Ана, нямам намерение да цапам детето си с миналото си.

- Съжалявам. Добре. - „По дяволите! Не искам да се ядосва“.

- Така вече е по-добре. Няма смисъл. Накара ме да призная, че я обичам, завлече ме до гроба й. Това е достатъчно.

„О, не!“ Завъртях се в скута му и хванах в длани главата му.

- Съжалявам. Наистина. Не ми се сърди. Моля те. - Целунах ъгълчето на устата му, той посочи другото и целунах и него.

Посочи носа си, целунах и него. Той се засмя и сложи ръце на дупето ми.

- О, госпожо Грей, какво ще правя с вас?

- Убедена съм, че ще измислиш нещо.

Той се засмя и ме бутна леко на одеялото.

- Какво ще кажеш да направим нещо по въпроса сега? - прошепна съблазнително.

- Крисчън! - опитах се да протестирам.

Изведнъж отнякъде се чу писъкът на Теди и Крисчън скочи като пантера и хукна натам. Аз бавно тръгнах след него. Всъщност не бях разтревожена. Не беше от онези негови писъци, които ме караха да вземам по две стъпала в къщата, за да видя какво става.

Крисчън го грабна в ръцете си. Теди плачеше неутешимо и сочеше земята, където лежеше остатъкът ог близалката. Разтопена каша в тревата.

-■ Изтърва я - каза тъжно Софи. - Щях да му дам моята, ама яизядох.

- О, Софи, не се притеснявай. - Погалих я но косата.

- Мамааа! - виеше Тед с протегнати към мен ръце. Крисчън ми го даде с крайно нежелание.

- Няма, няма.

- ’алка - изхленчи Тед.

- Знам, миличко, знам. Ще идем при госпожа Тейлър и ще вземем друга. - Целунах косата му. Миришеше така сладко, така хубаво. На моето бебе.

- ’алка. - Той подсмръкна. Целунах лепкавите му пръсти.

Имаш малко от близалката по пръстите.

Той спря да плаче и започна да разглежда ръката си с интерес.

- Лапни си пръстите.

Той веднага ги засмука.

- ’алка!

- Да, близалка.

Засмя се. Моето малко момче - сменяше настроенията си бързо като моя господин Меркурий. Но пък поне имаше извинение. Беше само на две години, за разлика от баща си.

- Ще идем ли при госпожа Тейлър? - Той кимна и се усмихна сладко, по бебешки.

- Искаш ли тати да те носи? - Той поклати глава и ме стисна силно, заровил лице във врата ми.