E. L. James - Fifty Shades Freed

- Май и на тати му се иска една вкусна близалка - прошепнах в ухото му. Тед ми се намуси, погледна си ръката и я протегна към Крисчън, разперил пръсти. Крисчън се засмя и смукна пръстите му.

- Ммм... вкусно.

Тед започна да се смее, протегна ръце към Крисчън и той го взе.

- Къде е Гейл, Софи?

- Беше в голямата къща.

Погледнах Крисчън. Усмивката му беше леко замислена. Зачудих се какво ли му се върти в главата.

- Толкова си добра с него.

- С този малкия ли? - Разроших косата на Тед. - Само защото е като всички мъже от семейство Грей, а аз знам как да се оправям с тях.

- Така е, това със сигурност го умеете, госпожо Грей!

Теди се изскубна от ръцете на Крисчън. Сега пък реши, че иска да ходи. Това мое своенравно дете! Хванах го за едната ръка, баща му за другата, и тръгнахме бавно към къщата, като го люлеехме високо във въздуха, а Софи подскачаше край нас.

Открихме Тейлър пред гаража. Беше един от малкото му почивни дни. Беше с джинси и тесен бял потник и се мъчеше да оправи някакъв стар мотор. Махнах му.

Стоях пред вратата на стаята на Тед и слушах как Крисчън чете приказка.

- Аз съм Лоракс. И ще ви говоря от името на дърветата...

Когато надникнах тихичко в стаята, Крисчън продължаваше да чете, а Теди спеше дълбоко. Погледна ме, затвори книжката и включи бебефона с камерата до креватчето на Тед. Погали го по бузата, изправи се и излезе на пръсти. Не се стърпях и се засмях.

Когато затвори безшумно вратата и се отдалечихме, той ме прегърна и каза:

- Господи, колко го обичам! Но когато спи е страхотно!

- Никога не съм била по-съгласна с теб.

Очите му бяха топли, меки.

- Не е за вярване колко бързо минаха две години.

- Знам.

Целунах го и се сетих за раждането: спешното цезарово сечение, ужасът, който преживя Крисчън, спокойствието на доктор Грийн, когато животът на Малката точица беше в опасност.

- Госпожо Грей, от петнайсет часа сте с родилни болки. Контракциите ви намаляха въпреки че ви вляхме гштоксин. Ще се наложи да направим цезарово сечение. Бебето е застрашено. -Беше повече от категорична.

- Крайно време беше - каза Крисчън и се опита да я убие с поглед.

Тя не му обърна никакво внимание.

- Тихо, Крисчън. - Стиснах ръката му. Гласът ми беше слаб, отпаднал, всичко около мен се въртеше - машините, стените, облечените в зелено хора. Но преди това имах да свърша нещо важно... Какво беше... О, да, сетих се.

- Искам да го родя сама, както другите жени.

- Госпожо Грей, моля ви. Цезарово!

- Моля те. Ана - пригласяше умолително Крисчън.