E. L. James - Fifty Shades Freed

- Имате син, госпожо Грей. Апгар тест, моля.

- Апгар тестът показва девет.

- Мога ли да го видя? - едва промълвих.

Крисчън изчезна за секунди и когато се появи, държеше в ръцете си нашия син. Беше увит в синя пеленка. Лицето му беше розово. Имаше следи от кръв и нещо бяло. Моето бебе, моята Точица...Теодор Реймънд Грей.

Погледнах Крисчън. Очите му плуваха в сълзи.

- Вашият син, госпожо Грей! - каза. Гласът му беше обтегнат от напрежение, пресипнал.

- Нашият син! - казах задъхано. - И е толкова красив!

- Да, красив е - каза той и целуна челцето му, на което се кипреше грамаден кичур черна коса.

На Теодор Реймънд Грей не му пукаше за суетнята наоколо. Плачът му беше стихнал, забравен, очите му бяха затворени и той вече спеше. Той беше най-красивото нещо, което бях виждала. Божествен! Заплаках.

- Благодаря ти, Ана! - прошепна Крисчън и очите му пак плувнаха в сълзи.

- Какво има? - Крисчън хвана брадичката ми и вдигна главата ми нагоре.

- Нищо, спомних си раждането на Тед.

Все едно го попарих с вряла вода. Той сложи ръце на корема ми.

- Не, няма да минавам през това отново. Директно цезарово сечение.

- Крисчън, аз...

- Не, Ана. По дяволите, едва не умря минали път. НЕ!

- Не е така. Не бях тръгнала да умирам.

- Не! - Тонът му не търпеше никакви възражения. Но когато ме погледна, очите му омекнаха. - Харесва ми Фийби. Хубаво име. - И потърка нос в моя.

- Фийби Грей?... И на мен ми харесва. - Усмихнах му се.

- Добре. Сега да приготвя подаръка на Тед. - Подаде ми ръка и слязохме на долния етаж. Беше развълнуван като дете. Цял ден бе чакал този миг.

- Дали ще му хареса? - Погледна ме тревожно.

- Разбира се, че ще му хареса. За няколко минути. Крисчън, той е само на две!