Хекс се надигна, а ръцете й трепереха леко, когато пое кутийката.
— Какво си направил, Джон Матю...
Ахването й, когато открехна кутийката, беше наистина неповторимо. Джон се пресегна и извади дебелата верижка от кадифеното й гнездо. Квадратният диамант, разположен в платинен обков, беше шесткаратов, каквото и да означаваше това. Единственото, което го интересуваше, беше, че е достатъчно голям и достатъчно блестящ, че да го забележат от Канада.
Той искаше да е ясно, че не е свободна, в случай че на някой мъж му хрумнеха разни идеи, когато я видеше. И ако ароматът на обвързан вампир, оставен от Джон, не достигнеше до носа му, то блясъкът на камъка със сигурност щеше да му се набие на очи.
—
Хекс сграбчи лицето му и го целуна така продължително и страстно, че на него му свърши въздухът. Но не го беше грижа.
— Никога няма да го сваля. Абсолютно никога.
Без да откъсва устни от нейните, Джон я бутна с червената й рокля към възглавниците, а ръцете му обхванаха гърдите й. Притисна тялото си към нейното и започна да рови из метрите атлаз... Отне му около секунда и половина да изгуби търпение.
Оказа се, че съблечена роклята изглежда дори по-добре. Джон се люби със своята жена бавно, като се наслаждаваше на тялото й и го галеше нежно с ръце и устни. Когато най-накрая се сляха в едно, хармонията помежду им беше така съвършена, моментът така идеален, че той застина. Животът го беше довел дотук, до този миг с нея, събрал ги бе заедно.
Това щеше да е историята, за която си струваше да се живее.
— Джон. — промълви тя с дрезгав глас. Той подсвирна в отговор. — Аз също мисля да си направя татуировка — той наклони глава на една страна, а тя предпазливо плъзна ръце по гърба му. — Какво ще кажеш да отидем до онова ателие? Може да ги накарам да изпишат името ти върху гърба ми.
Оргазмът, който се надигна у него и се изля в тялото й, беше по-добър отговор от каквито и да е думи, казани на глас. Хекс се засмя гърлено и размърда хълбоци.
— Ще приема това за «да».
Да, помисли си Джон и започна да се движи в нея. Да, по дяволите, да.
В крайна сметка, каквото беше добро за мъжа, беше още по-добро за неговата жена. Така беше честно.
Боже, обичаше живота. Обичаше живота и всички в тази къща, както и всички достойни създания по света. Съдбата невинаги можеше лесно да се понесе. Но някак умееше да подреди нещата.
Накрая всичко се случваше така, както трябваше да се случи.