Единственият оцелял

— Продължавам да виждам Роберто с размазаната глава… Дънкан с надупченото си от куршуми лице… Карен, буквално умряла от страх в инвалидната си количка.

— Правителството може да не се окаже толкова снизходително към Прескот, колкото ти си мислиш.

Вместо да отговори, Кавано сведе поглед към карта на магазините в града.

— Голямата книжарница се намира в търговския център. Можем да държим мястото под наблюдение. Тъй като Прескот обича книги, може би по някое време ще се появи.

— Освен ако не купува книги по интернет.

— Нищо обаче не би могло да замести истинската книжарница.

— В такъв случай може да реши да отиде до Монтерей. Ей го къде е — на две крачки — каза Джейми.

Кавано я изгледа.

— Просто се опитвам да покрия всички възможности — защити се тя.

— Именно поради което седим сега тук, на плажа, и го чакаме да се появи.

— Аз лично нямам нищо против — каза Джейми. — Ще си взема чадър и книжка. И всичко останало.

— След като се стъмни, почваме да наблюдаваме най-добрия ресторант — и пак чакаме.

— Надявах се, че поне ще хапнем в тези ресторанти, а не само да ги гледаме отвън.

— Като се има предвид колко малко яде напоследък, няма да си губи времето с малки ресторантчета. Само два или три от най-добрите ресторанти в града.

— Освен ако не яде у дома.

Кавано отново я изгледа.

Един от бягащите стигна до техния край на плажа, обърна се и пое обратно.

— Отслабва — каза Джейми.

— Нещо ти дойде наум ли?

— Почвам да се мразя за това, че съм честна. На Прескот само диетата няма да му е достатъчна, за да се отърве от килограмите. Ще му са необходими и упражнения. Часове упражнения. Много часове.

9.

Кавано изчака в една художествена галерия, докато Джейми намери пролука в движението и прекоси улицата, откъдето пое към гъсто наблъсканите едно до друго магазинчета. Бяха научили, че един от фитнес клубовете, които си бяха набелязали за проверка, се намира на втория етаж в сградата там, свързана с близкия хотел. Беше 16,30 ч. Макар да нямаха никаква гаранция, че Прескот изобщо е решил да се занимава с фитнес, камо ли пък именно в този клуб, и то по това време, Кавано не би могъл да рискува да влезе, защото все пак имаше възможност, макар и невероятно малка, Прескот да е вътре. Тъй като Прескот не знаеше за съществуването на Джейми, беше по-безопасно да прати нея да поогледа. Ако никой от присъстващите не й привлечеше вниманието, тя щеше да се обърне към някой инструктор и да му каже, че пише статия за едно здравно списание, в която да разкаже за хора с наднормено тегло, отслабнали значително за кратко време благодарение на упоритостта си. После щеше да попита дали в клуба членуват такива хора.

Преструвайки се на заинтригуван от картините в галерията, Кавано не изпускаше от очи входа на отсрещната страна на улицата. Лъчите на следобедното слънце обагряха в позлата витрините покрай него и на този фон входът като че ли тънеше в сянка. Оглеждайки внимателно туристите, които влизаха и излизаха от магазинчетата наоколо, той погледна колко е часът, въздъхна и продължи да демонстрира интерес към изложените картини.

Трийсет минути по-късно, той все още се правеше на дълбоко погълнат от художествените произведения по стените. Реши обаче, че това е достатъчно. Излезе навън и прекоси улицата. Заобиколи пъстрата тълпа от туристи, хлътна в широкия вход и подмина първия коридор вдясно. Според това, което двамата с Джейми бяха научили, фитнес залата бе във втория коридор вдясно. Кривна покрай един ъгъл, подмина щанда за цветя и стигна до стълбище, водещо към втория етаж. На табелата над него пишеше:

Горе той огледа внимателно фоайето и ярко осветената зала от другата му страна. Джейми не се виждаше никаква. Застанал до стената, той внимателно огледа хората, потящи се на различните уреди. Нито един от тях не му заприлича на Прескот. Сред нескончаемия шум от въртящи се колелета и падащи щанги той се приближи към един мускулест мъж в тесни шорти и тениска, застанал зад нещо като рецепция.

— Имахме среща с жена ми тук, но закъснях — обърна се Кавано към него. — Знаете ли дали случайно не е наоколо? Висока, слаба, червенокоса. Добре изглеждаща.

Инструкторът впери изпитателен поглед в него.

— Вие Кавано ли се казвате?

— Защо? Какво има?

— Много съжалявам за случилото се.

— Съжалявате?

— След като жена ви припадна, нейните приятелки ми казаха, че имала проблеми с кръвното, било й ниско.

Дланите и стъпалата на Кавано изстинаха.

— Исках да извикам линейка — продължи инструкторът, — но те ми казаха, че и друг път е имала такива припадъци. Нищо страшно, казаха, просто ниско кръвно.

В корема на Кавано сякаш се настани буца лед.

— Затова им дадох бутилка вода от машината там — каза инструкторът. — Те й дадоха да глътне малко и й помогнаха да се изправи. Беше замаяна, но можеше да ходи, ако някой я придържа през кръста.

— Какви приятелки? — едва успя да запита Кавано.

— Две жени, които идваха зад нея. Добре че бяха две. Тази с патериците нямаше да може да помогне кой знае колко.

— Патерици? — Фоайето сякаш се залюля пред очите му.