Единственият оцелял

Кавано отиде до дясната врата и погледна дали Прескот е изпълнил заповедта. Металният флакон стоеше на седалката. Измъкна Прескот от колата и го блъсна с такава сила на земята, че той изстена.

Без да го жали, Кавано го вдигна на крака и го тръшна на земята пред колата. В светлината на фаровете, пред очите на Грейс и на съучастничката й, Кавано го срита няколко пъти отстрани, усещайки как обувката му попада в твърдата преграда на бронежилетката. Макар да предпазваше жизненоважните му органи, Прескот все пак щеше да почувства ритниците. Той отново изпъшка. След четвъртия ритник се претърколи и се спря свит на топка.

— Ставай! — изрева Кавано. — Да не мислиш, че ще те мъкна на гръб чак догоре?

Кавано откачи големия нож от джоба си, отвори го и сряза лентата около глезените на Прескот. После сгъна ножа, закачи го пак в джоба си и вдигна Прескот на крака с такава сила, че главата му едва не се откъсна. Кавано застана зад него, придържайки го за раменете да не се клати.

— Искаше го, ето ти го — каза той на Грейс.

— Какви са тия глупости? — прозвуча резкият й глас. — Това не е Прескот.

— Не е, ама е той.

— Но той не изглежда…

— Отслабнал е за маскировка. Ще ти докажа, че е той. Хей, боклук, кажи нещо!

Прескот само се люшкаше наляво и надясно.

Кавано го удари в кръста, знаейки, че ударът му ще попадне в бронежилетката. За да запази кокалчетата си, той спря силата на удара в последния момент, когато Грейс вече нямаше да вижда юмрука му.

Прескот изстена и залитна напред.

— Заповядах да й кажеш нещо!

— Ъ-ъ… — Преструвайки се, че адски го боли, Прескот вдигна глава. — Как е… — Той се закашля, сякаш нещо вътре в него бе счупено. — Как е положението, Ал?

— Това е той — кимна Грейс. — Господи, виж лицето му! Какво си го направил?

— Върнах му малко за приятелите ми. А сега е твой ред да му връщаш. Но първо пусни жена ми. А аз ще пусна Прескот.

Опряна на патериците, Грейс се извърна към придружителката си и кимна.

Тъмнокосата жена побутна Джейми напред. Изрязан отчетливо на фона на фаровете отзад, силуетът й закрачи несигурно към него.

— Твой ред е — обади се Грейс.

Кавано блъсна Прескот напред. Като марионетка, управлявана от пръстите на обхванат от спазми кукловод, Прескот залиташе ту наляво, ту надясно, и краката му като че ли всеки момент щяха да откажат да го държат.

— Джейми, още малко. — Кавано я гледаше как идва с олюляване насам. — Всичко ще бъде наред. Трябва само да стигнеш до мен.

През това време Прескот се клатушкаше към Грейс и придружителката й.

И изведнъж се срина на колене.

Кавано се спусна към него и го вдигна на крака.

— Не спирай бе, мамка му! Хората те чакат с нетърпение. Очаква ме далеч по-приятна работа от тази да те гледам как цяла нощ се чудиш кой крак да мръднеш.

Той отново блъсна Прескот, който сякаш пак бе попаднал в ръцете на още по-откачен кукловод.

Приближил се малко повече до Грейс и другата с нея, двете жени с ужас се вгледаха в кървавото му лице.

Джейми също вече бе по-близо и зелените й очи проблясваха на светлината на фаровете на тауруса.

Прескот за втори път спря и се олюля, готов отново да падне.

— Давай! — викна Кавано, отиде до него и отново го бутна.

Двамата бяха точно по средата между двете коли.

Прескот залитна напред и отново закрачи несигурно. След малко двамата с Джейми се разминаха. Тя се ужаси от пораженията по лицето и главата на Прескот.

Почти сме готови, почти е свободна, мислеше си Кавано и се молеше. Грейс можеше да го застреля като нищо, и то именно сега, когато цялото му внимание бе насочено към Джейми. Всичко зависеше от следващите няколко секунди.

— Хайде да се прибираме у дома — каза той на Джейми. Вдигнал ръка, готов да я прегърне, той й помаха да се приближи още.

Но някакви неочаквани движения отвъд Прескот привлякоха вниманието му. Подпряна на едната патерица, Грейс вдигна другата да удари Прескот през лицето. През това време придружителката й държеше пистолета си насочен в Прескот.

Дадох дума, помисли си Кавано.

Грейс замахна с патерицата и Прескот отново се срина на колене — този път за да избегне удара. Патерицата изсвистя над главата му, а самият той падна по лице, притискайки ръце под тялото си.

Сега къса лентата и вади пистолета изпод сакото си, каза си Кавано.

Грейс едва успя да запази равновесие, но това не я възпря веднага след това да се приготви за нов удар.

В момента, в който Прескот се изтърколи, за да го избегне, движенията му бяха станали толкова бързи за замаяното му състояние, че нямаше съмнение какво ще си помислят Грейс и другата жена. Кавано измъкна пистолета си.