Чуха се три изстрела от три различни оръжия — толкова бързо един след друг, че прозвучаха почти като автоматен откос. Придружителката на Грейс удари Прескот в гърдите. Разтърсен здраво от удара, Прескот също стреля и уцели Грейс в главата. Хвърлената за част от секундата преди това патерица се завъртя във въздуха и се заби в земята до него. Кавано чу писъка на другата жена, когато куршумът му я удари в гърдите и я отхвърли назад. Четвърти изстрел, прозвучал малко по-късно от първите три, прекъсна писъка й, когато куршумът, изстрелян от Прескот, я намери в лицето и я укроти.
Над поляната се възцари тишина. Из въздуха се носеше мирис на кордит, димът от изстрелите повися малко над тревата, после се разнесе в нощния въздух.
С писнали уши и опънати нерви, Кавано се изви към Джейми и с облекчение я видя просната на земята. Бе паднала там още когато прозвуча първият изстрел.
—
— Да.
— Сигурна ли си?
— Да.
Той се обърна към Прескот.
—
Проснат на земята, мъчейки се да поеме дъх от попадението на куршума в бронежилетката, Прескот не можа да отговори веднага. Освен това явно му трябваше повече време, за да осъзнае, че всичко е свършило и няма защо да се плаши повече.
— Да.
— Аз сдържах на думата си — каза Кавано. — Помогнах ти. Пазих те. Тъй като ти също ми помогна, няма защо да се страхуваш от мен. Колкото и да те мразя, никога повече няма да се занимавам с теб.
Прескот кимна, без да става от земята, мъчейки се да си поеме дъх.
— Ако не си забравил да си изтриеш отпечатъците от патроните, преди да ги заредиш в пълнителя, намери гилзите и го направи сега — посъветва го Кавано. — Вземи колата на Грейс, за да се измъкнеш оттук. И когато я захвърлиш, не забравяй пак да изтриеш всичко, до което си се докосвал.
— Няма да забравя.
— Значи договорът ни приключи.
Без да изпуска Прескот от поглед и без да сваля насочения си към него пистолет, Кавано отстъпи назад към Джейми, помогна й да се изправи и продължи да отстъпва към колата.
— Добре ли си? — попита я отново. — Да те заведа ли на доктор?
Прескот седна на земята и се хвана за мястото, където куршумът бе ударил жилетката — там явно щеше да остане синина.
Зад Кавано и Джейми фаровете на тауруса продължаваха да блестят и силуетите им хвърляха дълги сенки на земята. Двигателят му тихо продължаваше да работи.
Кавано стигна да тауруса и насочи Джейми към дясната му врата.
Изведнъж Джейми се разтрепера неудържимо в ръцете му, а краката му внезапно омекнаха. Откъм колата се носеше неприятна миризма, която изпълни ноздрите му и от която сърцето му побесня. Устата му пресъхна. Дишането му се учести драстично.
Докато хормонът продължаваше да бълва от флакона, Кавано го сграбчи и го хвърли към Прескот.
В момента, в който Кавано се извърна към Джейми, за да я натика в колата, от тъмнината екна изстрел и тя залитна към него.
— Неее!
Хормонът разпъваше гърдите му. Неспособен да спре треперенето, той прихвана Джейми с една ръка, а с другата стреля в мястото, откъдето бе видял проблясъка от изстрела. Стори му се, че съзря някаква тъмна сянка да заляга зад колата на Грейс. Ярко осветен от светлината на фаровете й, той стреля по колата на Грейс с разтреперана ръка, не можа да уцели десния фар и веднага стреля още два пъти. Крушката вътре избухна и десният фар изгасна. Но преди да успее да счупи и левия фар, Прескот отвърна на огъня и куршумът му мина толкова близо, че усети вятъра от него над главата си.
Дал си сметка, че отворената дясна врата на колата не може да служи за прикритие срещу куршуми, Кавано натика Джейми на дясната седалка и сърцето му се сви, като видя разширяващото се от дясната страна на гърдите й червено петно.
В предното стъкло на колата цъфна дупка.
Кавано се надвеси над Джейми. Сега вече двигателят на тауруса осигуряваше добро прикритие и той бързо разкъса блузата й. Дробовете й хриптяха. Острата миризма на хормона почти го задави, докато посягаше за ролката изолибранд към мястото, където я бе захвърлил Прескот. С треперещи пръсти, тресящ се целият, той откъсна едно парче и го лепна на гърдите на Джейми, затваряйки входящата рана. Хриптенето в дробовете спря.