Единственият оцелял

— Петима убити. Петима тежкоранени, но положението им е стабилно. Май ще прескочат трапа.

— Е, поне една добра новина.

Кавано прекоси хола, мина през широките врати в другия му край, наведе се под жълтата лента и излезе на терасата, по чиито краища бяха насадени храсти. Отиде до високия до кръста парапет и с интерес надникна. Петнайсетметровата скала бе абсолютно отвесна и стигаше чак до гърмящия прибой. В лицето го лъхна воден прах.

— Пратихме лодки да претърсят долу за труп, ако Прескот е проявил лудостта да се опита да слезе по скалата — каза Ръдърфорд.

— Струва си да провери човек.

Полагайки всички усилия да се държи непринудено, Кавано обърна гръб на парапета и мярна двете къщички за птици, монтирани под стрехите — едната в левия, а другата в десния край. И двете бяха насочени към срещуположния ъгъл. Ако в тях имаше камери — в което Кавано бе сигурен, — Прескот можеше да види всичко, което дойдеше от която и да е страна на къщата.

Когато Кавано влезе в къщата отново, дърводелецът слагаше поредния шперплатов лист на счупените прозорци. Четирима детективи тъкмо излизаха от къщата. Двама агенти стояха и чакаха Ръдърфорд.

— Ще изчакаме и след като пуснат тока и заковат прозорците, ще заключим — каза Ръдърфорд.

Кавано кимна.

Той провери кабинета, спалните и баните. Влезе в гаража и разгледа пералнята и тъмната стаичка.

Ръдърфорд го следваше по петите през цялото време.

Кавано се върна в предната част на къщата, огледа се още един-два пъти, после поклати глава.

— Нали ти казах — заяви Ръдърфорд.

— Поне не можете да твърдите, че не съм опитал.

— Така е. Този път не мога да ти кажа нищо.

— Трябваше да остана в болницата.

12.

— Не, сър — поклати глава сестрата. — Никаква промяна.

— Мога ли да ви помогна? — попита жилестият и мустакат продавач в оръжейния магазин.

— Искам да си купя пушка?

— Каква по-точно?

— Помпа, „Ремингтън 870“, с патрони дванайсетица.

— Да, това е нещо наистина специално. Да не би да сте от правоохранителните органи?

— Не. Защо питате?

— Просто защото повечето полицейски участъци предпочитат този модел. А също и някои американски подразделения за специални операции.

— Така ли? — учуди се Кавано.

— Трябва ми най-якият ъглошлайф, с който разполагате, заедно с няколко резервни диска — обясни Кавано на продавача в железарския магазин.

— Трябва ми неопренов костюм — каза Кавано на продавача в магазина за подводен спорт.

— Трябва ми надуваема лодка, на която да може да се слага извънбордов двигател. — Кавано се намираше в магазина за военни атрибути.

13.

В стаята в мотела Кавано се втренчи в несесера, който Джейми бе оставила на бюрото. Току-що бе позвънил в болницата и отново му бяха казали, че промяна все още няма.

Той свали матрака от леглото и с помощта на стягите, които бе купил в железарския магазин, стегна пушката към рамката на леглото, закрепяйки я така, че цевта да стърчи навън. После хвана ъглошлайфа и започна да реже десет сантиметра от цевта на пушката, скъсявайки я до онази компактност, предпочитана от много полицейски участъци. Работата му отне един час и няколко диска, но той не усещаше времето — имаше да мисли за толкова много други неща.

След поредното телефонно обаждане до болницата („Няма промяна“) Кавано отвори две кутии с федерални „тактически“ патрони. Харесваше този боеприпас, защото едрите му сачми оформяха компактно попадение на дълго разстояние.

За да стесни още повече това попадение, той отвори големия нож, който бе купил в оръжейния магазин, и на едно място на около две-трети от дължината на всеки патрон, на линията, където свършваше барутът и започваха сачмите, направи кръгов разрез. Трябваше да внимава много, за да не разреже патрона изцяло на две половини, но в същото време разрезът трябваше да е достатъчно дълбок, за да може, когато пушката гръмне, изрязаното парче да се откъсне от гилзата и да полети заедно със сачмите, които бяха в него. Целта беше сачмите да не се разлетят, а да останат като компактна маса, чиято поразяваща сила ставаше съкрушително голяма.

14.

След като се стъмни, Кавано подкара по шосе 1 към едно ниско мостче, намиращо се на юг от Пойнт Лобос, близо до Хайландс. Теренът там отговаряше на нуждите му. Освен това бе същото мостче, от което ги бе бутнал Прескот. Спря колата встрани от пътя, изчака платното да се изчисти от фаровете и в двете посоки и търколи скътаната в пакет надуваема лодка по склона надолу. После слезе при нея, наду я с помощта на бутилка сгъстен въздух и я завърза за брега. Притича още два пъти до колата, като внимаваше по пътя да няма коли. Първия път донесе извънбордовия двигател, а втория — плаващия водонепроницаем чувал, в който бе снаряжението му. Неопреновия костюм бе облякъл още в мотела. Сега му остана да свали само спортното сако и да остане по онова, което бе облякъл отдолу. Гумени ръкавици и специални ботуши за гмуркачи допълваха облеклото му.