Единственият оцелял

Той се отблъсна от скалите. После запали двигателя и се насочи към окъпаното в сребриста светлина море, като поддържаше постоянна стометрова дистанция от брега, следвайки извивките на бреговата линия и използвайки светлинките на къщите като ориентир.

Когато стигна до скалата, на която бе построен домът на Прескот, той загаси двигателя и заработи с веслото, приближавайки се съвсем тихо. Тъй като токът вече беше пуснат, отвън и около къщата някои лампи светеха и му служеха за ориентир. Обаче вълните и подводното течение правеха управлението на лодката трудна работа. Потънал в пот, той се мяташе от левия към десния борд и усилено гребеше.

Дойде толкова наблизо, че ако се приближеше още малко, вълните на прибоя щяха да обърнат лодката и да я разбият. Водният прах обля лицето му. След като си сложи качулката, плавниците и маската с шнорхела, той стисна чувала със снаряжението си и се плъзна във водата. За миг водата му се стори толкова студена, че не можа да помръдне. После тя се просмука през неопреновия му костюм и оформи тънък слой между самия костюм и кожата му. Тялото му почти веднага нагря слоя до своята собствена температура, така че само лицето му остана на студено. Подводното течение обаче се оказа изненадващо силно. С цялата сила на краката и ръцете си той се понесе заедно с разбунените води, дърпайки чувала след себе си с връв, завързана на лявата му ръка. Една вълна го повдигна и заплаши да го размаже на скалата отсреща. Сърцето му бясно биеше и за миг той помисли да се откаже и да се върне към лодката, преди течението да я отнесе надалеч.

Но не можеше да си позволи да отстъпи, не можеше да се остави на страха си. Ако го направеше, щеше да бъде първият от много следващи пъти, когато щеше да му се оставя. Вълните го издигаха и спускаха. Той издуха шнорхела си и потопил лице във водата, за да избягва ръбестите скали отдолу, заработи енергично с плавниците и ръцете. Една от вълните го повдигна леко и с все сила го запокити в скалата. Ако не беше неопреновият му костюм, гранитът щеше да одере гърдите му до кръв. Разтърсвайки глава, за да я проясни след удара, той се хвана за една издатина, но докато вълната се изтегляше, го откъсна оттам. Следващата вълна отново го тресна в скалата, но този път протегнатите му да убият удара ръце напипаха една пукнатина и той впи пръсти в нея. Заопипва нагоре за друга пукнатина и я намери. Той се изтегли бавно малко по-нагоре, преди да е дошла следващата вълна. Тя обаче се стовари с грохот в краката му и отново едва не го откъсна от отвесната скала. Вдигна се още нагоре и този път вълните вече не можеха да го достигнат.

Уловен с една ръка за скалата над беснеещия прибой, той си свали маската с шнорхела. Вдишвайки жадно наситения със сол въздух, той я хвърли във вълните долу, после изу плавниците, търкайки ги в скалата, и също ги хвърли във вълните. Намери една слаба издатина, на която да стъпи, постоя малко така, после пое дълбоко въздух и продължи нагоре мъчителното си изкачване. Въздухът около него бе наситен с воден прах. Връхчетата на пръстите на ръкавиците ги бе изрязал, така че сега можеше по-лесно да се хваща за скалата, но останалата част от тях пак пречеше на движенията му, затова трябваше да ги свали. С помощта на зъбите си той ги издърпа една по една и ги хвърли във водата под него. Дланите му моментално изстинаха, но не чак толкова, че да не може да се хваща и задържа.

Той се изтегли още по-нагоре. Връвта, вързана за лявата му ръка, минаваше през специална макара с копче, с което да се спира или пуска въртенето й. Бе пуснал макарата да се върти в момента, в който вълната го запрати в скалата, и сега връвта се развиваше, давайки му възможност да се катери, без да усеща тежестта на снаряжението си. Нагоре, нагоре. Имаше чувството, че пръстите му са се разкървавили, но това нямаше значение. Важното беше, че не се предава. Той намери място за хващане, хвана се, втикна пръстите на краката си в една пукнатина, пак посегна нагоре и този път пръстите му напипаха каменния парапет. Беше стигнал — и по-трудната част от задачата бе вече зад гърба му.

Малките камери, скрити в двата ъгъла на стрехата, бяха насочени почти една срещу друга. Можеха да видят всекиго, който се прокрадне покрай стената, но с ограниченото им от дупките на къщичките зрително поле, бе невъзможно да се види парапетът над скалата. Кавано се изтегли на парапета, седна на него и издърпа чувала. Сложи го долу и около него веднага се образува локва. Почака го малко да се изцеди и през това време огледа къщата. Ъглите на къщата и големият изход към терасата бяха ярко осветени. Също както и прозорците, и вратите бяха закрити с листове шперплат. На долната им дървена част висеше огромен катинар и през тях бяха кръстосани жълти полицейски ленти. На шперплата бе закована табела, на която пишеше, че всеки нарушител ще бъде подвеждан под отговорност.