Единственият оцелял

— Смяташ, че някой крие истината?

— Не е невъзможно — отвърна Кавано. — Някой с влияние упражнява натиск върху местните власти и държи пожарникарите на разстояние, докато специалният екип отива до мястото, откъдето е започнал пожарът. Мястото е отдалечено и лесно може да се прочисти. Никой няма да види хеликоптерите, дошли да приберат труповете и да прикрият разрушенията.

— Някой с влияние? За правителството ли става дума?

— Не знам дали някой друг би бил достатъчно могъщ, за да не допусне никой вътре в района — отвърна той.

— Но какво общо има, за бога, Прескот с правителството?

Кавано сви рамене по навик. По-добре да не го бе правил — болката веднага го захапа в лявото рамо.

— Лабораторията му била наета от Агенцията за борба с наркотиците, за да извърши научноизследователска дейност върху начините да се спре пристрастяването.

— Това не обяснява участието на военен специален екип — поклати глава Джейми. — Нито пък защо е трябвало да избият всички. В склада, казваш, искали да хванат Прескот жив?

— По всичко изглеждаше точно така. Няколко пъти им се удаде случай да ни убият и двамата. Но вместо това предпочетоха да ни устроят клопка.

— Обаче в бункера вече са искали да убият всички.

Кавано кимна.

— Какво ги е накарало да променят намеренията си? Или пък да не би целта да е била нашата група, а Прескот да е бил използван само като примамка. Идва с нас до бункера и там ни устройва клопка, а?

— Но за какво му трябва на когото и да било да избива групата ви? Можеш ли да се сетиш за някого от предишни задачи, който би поискал да направи такова нещо?

— Доколкото си спомням, никога не съм ставал свидетел на нещо толкова сериозно, та някой бивш клиент да ме смята за опасен за това, че съм го чул или видял — отвърна той. — Тъй или иначе, през последните шест месеца не съм имал съвместна задача с Чад, Трейси или Роберто. Но дори да бях имал, няма начин нападателите да са научили кой е изпълнявал задачата. Дори Дънкан до последната минута не знаеше.

— Идва ми наум едно нещо, но… — колебливо изрече Джейми.

Той я загледа очаквателно.

— Докато ти спеше, имах доста време да помисля. Ами ако двете ударни групи не са имали нищо общо помежду си?

— Карай нататък.

— Ако предположим, че първата група е искала да залови Прескот, точно както е показвала и тактиката й — продължи Джейми. — А втората група…

— …е искала да го убие, каквито точно бяха действията й? — попита Кавано.

— Да убие Прескот. Ти и останалите сте били само странични мишени. Просто сте пречели на изпълнението.

— Но това не обяснява защо Прескот искаше да ни избие всички. Поведението му не е адекватно, ако не е работел заедно с ония от хеликоптерите.

— Които са изглеждали и са действали като военен екип за спецоперации — допълни Джейми. — Каза ми, че си видял как ги вдигат обратно по машините.

— Да.

— Всички ли видя?

— Да. Трябваше да се убедя, че всички са си тръгнали.

— А видя ли да вдигат и Прескот?

— Не.

— Не ти ли се струва странно, ако той е бил техен човек?

— Може да е изгорял в пожара.

— И те не са прибрали трупа му?

— Ако не са могли да стигнат до него. Това би било едно от нещата, които онази специална група, за която пишат във вестниците, би искала да прибере най-напред.

Джейми сведе поглед към изтъркания мокет.

— А може би фактите са точно такива, каквито изглеждат. Първата група е искала Прескот жив. Втората — мъртъв. Той се е страхувал и от двете. И твоят екип наистина е разполагал с информация, която е трябвало на всяка цена да си остане секретна.

Кавано внезапно изпита студ, но не от треската, а от чувството, че Джейми наистина налучква нещо.

— Господи!

— Информация, която те прави опасен — продължи Джейми.

— Планът с изчезването на Прескот. — Развълнуван, той седна в леглото, изохквайки от болка. — Кучият му син!

Стана му ясно, че Прескот е разбрал кой е в хеликоптерите и е бил сигурен, че тази втора група, за разлика от първата, иска да го убие. Знаел е много добре, че хората от хеликоптерите ще унищожат всяко превозно средство, опитващо се да напусне бункера, точно както е знаел, че те разполагат с достатъчно мощно въоръжение, за да си пробият път в бункера и да неутрализират охраната. Секунди преди да бъде убит, той е изпаднал в паника. Решил, че единственият начин да се спаси е да направи отвличаща маневра, подпалил е пожара, отчаяно мислейки, че в създалата се суматоха ще му се удаде начин да се измъкне. Каквото и да е било, все му се е струвало по-добро, отколкото да чака неминуемата смърт. Обаче се е притеснявал, че някой член от охранителния екип може да оцелее по някакъв начин и да падне в ръцете на ударната група.

— Мисля, че Прескот е имал намерение да ни избие още от самото начало — каза Кавано. — Трябвало е да се чувства абсолютно сигурен, че никой на света не знае как е изчезнал. По този начин никой никога няма да узнае тайната му. Не е могъл да си позволи да лежи по цели нощи и да гледа тавана, представяйки си как хващат някого от нас, подлагат го на мъчения и той изпява как е станал номерът с изчезването, казва им и новата му самоличност.