Единственият оцелял

Джо се изненада, че дори заплахата от затвор не намали извратеното удовлетворение, което изпита от жестокостта, с която преби този човек. Почувства се едновременно отвратен и обезумял — но жив повече отвсякога през последната година.

Развеселен, но и донякъде уплашен от моралното пропадане, до което можеше да го доведе този нов гняв, той погледна и в двете посоки на пътя. Никакви превозни средства не се приближаваха. Той коленичи зад жертвата си.

Мъжът с гъргорене си пое дъх и едва чуто изстена. Клепачите му потрепнаха, но не дойде в съзнание, докато Джо претърсваше джобовете му.

Намери само няколко дребни монети, ножичка, връзка ключове и портфейл, в който имаше карта за самоличност и кредитни карти. Името на мъжа беше Уолъс Мортън Блик. Джо взе само шофьорската книжка и върна портфейла в джоба.

Двамата въоръжени мъже още не се бяха появили от шубраците, с които беше обрасла силно пресечената местност отвъд хълма. Бяха се изкатерили на билото след жената преди по-малко от минута, но дори ако Роуз се беше изплъзнала, сигурно нямаше да се откажат лесно и да се върнат след толкова кратко преследване.

Учудвайки се от смелостта си, той бързо издърпа Уолъс Блик и го положи до микробуса, където шофьорите на преминаващите коли нямаше да го видят. Обърна го на едната му страна да не се задави от кръвта, течаща от носа му. После се приближи до отворената странична врата и се качи в задната част на микробуса. Двигателят тихо бръмчеше, подът вибрираше.

Двете стени в задното отделение бяха заети от електронни устройства за комуникация, уреди за подслушване и следене.

Два стола бяха завинтени с болтове за пода и можеха да се въртят във всяка посока така, че седящият да контролира показанията на уредите.

Джо седна пред включения компютър. В микробуса имаше климатична инсталация, но столът беше още топъл, защото Блик беше станал от него току-що.

На монитора се виждаше карта. Улиците носеха имена, които трябваше да създават усещане за мир и покой и Джо разпозна в тях страничните пътища на гробищата.

Зелена мигаща точка върху картата привлече вниманието му. Беше неподвижна и разположена приблизително там, където беше паркиран белият микробус.

Друга точка, но червена, мигаше на пътя на известно разстояние от микробуса. Джо беше сигурен, че тя обозначава неговата хонда.

Системата за следене без съмнение използваше компактдискове с пълни карти на Лос Анджелис и неговите околности, може би на целия щат Калифорния или на цялата страна от единия бряг на континента до другия. Един компактдиск имаше достатъчен капацитет, за да побере подробни карти на улиците на всички съседни щати и Канада.

Някой беше инсталирал мощен предавател в колата на Джо. Той излъчваше микровълнов сигнал, който можеше да бъде следван от доста голямо разстояние. Компютърът използваше сателитна връзка за наблюдение: триангулираше сигнала, след което поставяше хондата върху картата в съотношение с местоположението на микробуса и по този начин те можеха да го следят, без да го виждат.

След като напусна Санта Моника, през целия път към долината Сан Фернандо Джо не беше видял никакво подозрително превозно средство в огледалото. Този микробус можеше да го следи по-отдалеч, на мили зад него, без Джо да го вижда.

Като журналист той веднъж беше участвал в подобно следене с федерални агенти — група смели момчета, които използваха сходна, но не толкова сложна система като тази.

Тъй като беше наясно, че Блик или другите двама можеха да го хванат в капан, ако останеше прекалено дълго, Джо се завъртя на стола и огледа задната част на микробуса за някакъв знак, който да му подскаже името на организацията, замесена в тази операция, но не откри нищо.

Зад компютъра, на който беше работил Блик, имаше две издания: един брой на „Уайърд“ — на корицата се мъдреше заглавие, величаещо Бил Гейтс, и едно списание, предназначено за бившите служители от полицията, които желаеха да преминат от редовна служба към професията на наемници. Беше отворено на статия за ножове, които можеха да се закачат на колана и които бяха достатъчно остри, за да бъде изкормен противникът или да му бъдат прерязани костите. Очевидно това беше четивото на Блик, с което той запълваше времето си, когато имаше затишия при операцията по наблюдението.

Г-н Уолъс Блик с татуировката „анаболен“ беше любител на новите технологии за убиване.

Когато Джо слезе от микробуса, Блик стенеше, но все още не беше дошъл в съзнание. Краката му конвулсивно се свиваха и отпускаха, сякаш беше куче, което в съня си гони зайци.

Нито един от двамата мъже с хавайските ризи не се беше появил.

Джо не бе чул повече изстрели, макар че теренът можеше да ги е заглушил.

Забърза към колата си. Бравата на вратата блестеше ярко от слънцето и той изсъска от болка, когато я докосна.