Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Джон Клилънд Фани Хил или мемоарите на една лека жена

ПРЕДГОВОР

Романът „Фани Хил или мемоарите на една лека жена“ е написан през 1749 г. Традиционно считан за първия английски порнографски роман, днес той е реабилитиран, а авторът му — сравняван с такива класически английски романисти от 18-ти век, като Дефо, Ричардсън и Филдинг.

Джон Клилънд (1709–1787 г.) е от скромно потекло и прекарва години наред на административна служба в колониална Индия, без никакви писателски амбиции. В средата на живота си, обаче, се озовава в затвора за дългове — както и много други почтени поданици на кралството по онова време.

В затвора Клилънд написва „Фани Хил“ — откровен разказ за живота на младо момиче от провинцията, което отива в Лондон и става проститутка. Романът се прочува като „елегантно, цветисто порнографско произведение“. Англиканската църква веднага апелира към държавния секретар на Великобритания „да спре разпространяването на тази сквернословна книга, която е откровена обида на църквата и добрите маниери“. По настояване на църквата, Клилънд е арестуван по обвинение в „покваряване поданиците на краля“, но вместо да влезе отново в затвора, е оправдан, нещо повече, отпусната му е дори годишна пенсия.

Този неочаквано благоприятен обрат на съдбата се дължи на намесата на един от държавните съветници, Лорд Гринвил, който прочита романа и решава, че авторът е талантлив писател. При връчването на пенсията му пожелават „да използва таланта си за полезни дела“. Клилънд се заема с журналистика и драматургия — но без успех. Умира на преклонна възраст, забравен от всички.

Междувременно, „Фани Хил“ минава в нелегалност и се предава от ръка на ръка като „еротична класика“. Не след дълго достига и бреговете на Новия свят. През 1821 г. в Масачузетс е заведен първият в Америка съдебен процес за непристойност. Издателят Питър Холмс е обвинен в разпространяване на „неприлична и сквернословна“ книга. Холмс апелира до Върховния съд с аргумента, че никой от заседаващите не е чел книгата, но не успява да спечели делото.

Чак през 1966 г., повече от 200 години след появата си, „Фани Хил“ излиза открито на книжния пазар в САЩ в пълно нецензурирано издание, след като е оправдана от Върховния съд на САЩ в съдебния процес „Мемоарите на Джон Клилънд срещу Главния прокурор“, заведен през 1960 г.

Р. С. (по материали от Интернет)

ПЪРВО ПИСМО

ПЪРВА ЧАСТ

Госпожо,

Сядам, за да Ви дам неопровержимо доказателство, че смятам Вашите желания за заповед, която не мога да не изпълня. Колкото и непривлекателна да е задачата ми, аз ще извикам спомените за скандалните моменти от моя живот, от който най-сетне изплувах — благословена да е силата на любовта, здравето и щастливата съдба — все още в цвета на младостта, съвсем навреме, за да използвам свободата, дарена ми от комфорта на богатството, с цел да култивирам природната си наблюдателност, благодарение на която и в най-разпуснатите удоволствия, в чийто водовъртеж бях хвърлена, се вглеждах в характерите и маниерите на хората по-внимателно, отколкото е обичайно за жените от моята нещастна професия, които гледат на мислите и разсъжденията като на свой главен враг, държат се на възможно най-голямо разстояние от тях или жестоко ги потискат.

Мразейки до смърт ненужно дългите уводи, ще отделя около четвърт час за целта, и не ще се впусна в извинения повече, отколкото е нужно, за да Ви подготвя за картините от разпуснатия ми живот, написани със същата свобода, с която го водех.

Истината — голата истина, както се казва, ще Ви представя тук, без да си правя труда да я покривам с нещо повече от парче тюл, и ще обрисувам обстоятелствата такива, каквито действително бяха в моя живот, и без да внимавам да не би да обидя правилата за почтеност, които никога не са били създавани за такива несдържани интимности, каквито бяха нашите; Вие имате предостатъчно здрав разум и много добре познавате самите ОРИГИНАЛИ, за да не се отдръпнете с погнуса от тях и ГЛЕДКИТЕ, които представляват „най-великите мъже“ — тези, които дават тон на вкуса и не се свенят да украсят будоарите си с голи статуи, но според общоприетите предразсъдъци, смятат същите за недостойна украса на стълбището или в салона.

Това е достатъчно, смятам, и затова преминавам към личната си история. Моминското ми име беше Франсис Хил. Родена съм в малко селце близо до Ливърпул, в Ланкашир, от изключително бедни родители и — благочестиво вярвам — изключително честни хора.

Баща ми се беше осакатил в краката, което му пречеше да извършва тежка кърска работа и припечелваше по малко, като плетеше мрежи, а майка ми добавяше по нещо, като поддържаше скромно училище за девойки от околността. От няколкото им деца никое не доживя до що-годе зряла възраст, освен мене, която съм наследила съвършено здраве и естествена издръжливост.