Фаворит

— Кон на име Странстващ — казах — е загубил гонка на четири километра с препятствия в Съндаун с четири дължини същия ден. Яздил го е Джо Нантуич. Началната цена на залога е била единайсет към десет — би трябвало да заложите десет, за да спечелите единайсет. Преди това е било и по-ниско; единайсет към осем. „Л. С. Пърт“ е направил добра търговия при залог единайсет към десет.

Взех втората картичка и прочетох:

— Тромбон, 10 октомври. Заложени пет лири при залог шест към едно.

Отворих официалния календар за деня. В Нюбъри на този ден състезателният кон Тромбон не се е класирал пръв. Яздил го е Джо Нантуич. Най-добрата цена е била пет към едно, а началната — седем към две.

Оставих настрани билета за кон Тромбон и прочетох третия фиш, който лежеше на масата:

— Кон Малабар, втори декември. Заложени осем лири при залог петнайсет към осем.

Взех отново справочника и го отворих на втори декември.

— Малабар е финиширал четвърти в Бирмингам. Жокей е бил Джо Нантуич. Начална цена на залога шест към четири.

Лодж и баща ми мълчаливо сверяваха официалния дневник със стария билет за залагания.

— Прегледах също така и останалите фишове от залаганията — казах. — Разбира се, всички билети, които Бил бе запазил, губеха; но един от тях бе донесъл по-добра печалба, отколкото би могло да се очаква. Джо не е яздил въпросния кон и не мисля, че това има някакво значение, защото жокеят и конят са били аутсайдери при залог сто към шест.

— Бих искал вашите хора по хиподрумите да работят само с цели числа или с половинки — каза Лодж с примирен тон.

— Не сте ли чули — попитах ги аз — историята за запаления комарджия от хиподрума, който учил малкия си син да брои? Едно, шест към четири, две…

Лодж се засмя, тъмните му очи се присвиха и в ъгълчетата се образуваха ситни бръчици.

— Трябва да запиша цифрите от талоните на „Пърт“ и някои данни от вашия справочник, за да не ги пазя в главата си — каза той, като развинти писалката си и се зае да пише.

Баща ми приседна до него, гледайки как колонката от цифри и данни расте върху белия лист. Върнах се до прозореца, седнах и зачаках.

— Сега разбирам защо сте липсвали на баща си като човек, разкриващ измами — рече Лодж, докато прибираше обратно писалката в джоба си.

— Ако искате да научите за нагли измами, би трябвало да проверите данните за конните състезания в Ирландия. Фантастично е.

— Не и днес. Засега това ми е напълно достатъчно — каза детективът, като търкаше с длан лицето си и пощипваше върха на носа си с палец и показалец.

— Доколкото разбирам, всичко, което остава, е да ни кажеш кой организира всичко това — каза баща ми с леко шеговит тон, който възприех като одобрение след дългите години общуване с него.

— Това, скъпи тате, не мога — отвърнах.

— Може ли да е бил някой — каза със сериозен тон Лодж, — когото сте познали по време на гонката? Трябва да е човек, свързан с конните надбягвания. Какво ще кажете за Пърт, за букмейкъра?

— Може и да е той. Не го познавам. Може името му въобще да не е Пърт. Това име е продадено заедно с фирмата. Следващия път ще заложа при тази фирма и ще видя какво ще се случи.

— Въобще няма да правиш подобни неща — каза настоятелно баща ми и аз се почувствах твърде слаб, за да споря.

— А нещо за жокей или за треньор, или за собственик? — подпитваше Лодж.

— По-добре е да включите в списъка комендантите и Националния ловен комитет — казах с ирония. — Те бяха сред първите, които научиха, че съм открил металната жица и че се интересувам от случая. Много отрано знаеха, че провеждам разследване. Не съм казал на много хора, че подозирам нещо повече от злополука, и не съм задавал много въпроси преди аферата с конския фургон.

— Хората, които познавате… — подсказваше Лодж. — Какво бихте казали за Грегъри?

— Не — отвърнах.

— Защо не? Живее близо до Брайтън, достатъчно близо, за да води сутрешните телефонни разговори с „Марконикарс“.

— Не би рискувал да нарани Бил или Адмирал — казах.

— Как бихте могли да сте сигурен? — попита Лодж. — Хората не са винаги това, което изглеждат, и убийците често обичат животните, докато не им се изпречите на пътя. Наскоро в съда наблюдавах един, който бе убил нощен пазач и който въобще не се притесняваше от този факт. Но когато казаха, че кучето на нощния пазач е със смазана глава, онзи се разплака и рече, че много съжалява.

— Покъртително — казах. — Но не пасва в случая. Това не е Пит.

— Вяра или очевидни доказателства? — настояваше Лодж.

— Вяра — казах неохотно, макар че бях напълно сигурен.

— Някой жокей? — продължаваше да пита полицаят.

— Никой от тях не ми прилича на такъв тип човек, когото търсим — отвърнах. — И мисля, че пренебрегвате факта, че състезанията са номер две в бизнеса им и може би са се заели с тях само защото някаква мижава букмейкърска фирма е заемала етажа над „Марконикарс“. Искам да кажа, че може би този факт е насочил боса на таксиджийската фирма към конните надбягвания.

— Може би сте прав — съгласи се Лодж.