Фаворит

Видях проблясъка, отрезвяването. Въпреки всичките си грехове, въпреки ужаса, който сееше върху живота на другите, лично той никога не бе извършвал насилствен акт. Когато ми предаде заплашителното предупреждение по телефона същата сутрин, в която се готвех да гостувам в дома му, ми каза, че не обича да наблюдава насилие; и въпреки това, или може точно заради това, той изпитваше удоволствие да изучава жестокостите на примитивните нации, поне така смятах. Помислих си, че е от този вид хора, които обичат да наблюдават жестокости, които никога не биха извършили сами. И сега, въпреки гнева му към мен, не бе в състояние да ме убие на момента, така — лице в лице.

Не му дадох време да се опомни. Една бърза крачка и бях вече хванал китката му. Опита се да стане. Намери твърде късно сили да убие и натисна спусъка; куршумът безцелно се заби в стената. Извих със сила ръката му встрани и измъкнах револвера от дланта му. Мускулите бяха меки и слаби, а освен това не знаеше и да се бие.

Тласнах го обратно на стола, като му изкарах въздуха с юмрук, после се наведох и изключих микрофона. Безпокоях се, че полицията или таксиметровите шофьори биха могли да чуят това, което щях да кажа.

Чух прошумоляване, когато разтварях палтото му. Пребърках го. От един вътрешен джоб измъкнах парченце кафява хартия и го разгърнах на бюрото. Старецът се мъчеше да поеме дъх и не се опита да ме спре. Прочетох това, което бе написано там.

Адресът на Джо.

Обърнах го. В единия ъгъл от другата страна бяха небрежно надраскани, като че ли някой не беше сигурен в правописа и бе използвал най-близкото парче хартия, следните думи:

Чичен Итца

Чичен Итса

Читсън

Не пилета, не Чичестър. Чичен Итца. Бегло си спомних, че бях чувал това име и преди. Мисля, че беше име на някакъв император; за мен нямаше никакво значение. Но заради тези думи Джо бе умрял. Оставих листчето на масата и реших, че полицията може би ще го намери за нужно.

Истерията бе напуснала чичо Джордж. Внезапно заприлича на болен и стар човек, чието време бе изтекло. Не чувствах състрадание към него; но не състраданието към чичото на Кейт ме бе довело в „Марконикарс“, а именно любовта към Кейт.

— Полицията ще бъде тук след по-малко от десет минути — казах, като се опитвах да говоря бавно и разбрано. Той се размърда в стола и направи безпомощен жест с пухкавите си ръце. — Те слушаха какви ги говорехте по радиостанцията — продължих.

— Двайсет и трети? — очите на чичо Джордж се разшириха и в гласа му се долови следа от гняв. — Двайсет и трети не отговори на последните ми няколко повиквания.

— Ще бъдете обвинен в подстрекателство към убийство — кимнах. — Най-малкото, доживотен затвор.

Спрях за миг.

— Помислете — казах натъртено, — помислете за съпругата си. Вие сте направили толкова много за нея, за да продължи да живее луксозно, както е била свикнала, нали? — Само предполагах, но сега чувствах, че сигурно е така, а той не се опитваше да отрича.

— Твърде дълго сте я предпазвали от действителността — продължих. — Какво ще й причините, ако ви арестуват и съдят, а може би и обесят?

Или на Кейт, прибавих безнадеждно на себе си.

Чичо Джордж ме слушаше и гледаше и бавно погледът му падна на револвера, който държах в ръка.

— Това е по-бързо — рекох.

Последва късо мълчание.

Чух далечен вой на полицейска сирена. Чичо Джордж също я чу. Погледна нагоре. Още ме мразеше, но беше стигнал до някакъв предел и го съзнаваше.

— Полицията — казах. Сирената зазвуча по-силно.

Направих три стъпки към вратата, обърнах се и хвърлих револвера в скута на чичо Джордж. Докато тлъстите му пръсти го хващаха, бях вече зад вратата, затворих я и затичах по стълбите надолу. Входната врата все още беше отворена. Изтичах през нея и я захлопнах силно. Полицейските аларми вече не се чуваха.

В сянката на сградата се промъкнах до входа на следващата къща. Точно навреме. Две полицейски коли намалиха, завиха и спряха пред сградата на „Марконикарс“.

Отсреща в кафене „Стария дъб“ светлините бяха угаснали. Пухкавата келнерка си бе отишла вкъщи.

От горния етаж не долитаха шумове. Потръпнах при ужасяващата мисъл, че чичо Джордж, който вече се бе отписал, би могъл да натисне спусъка не срещу себе си, а срещу някой полицай. С револвера, който му бях върнал така лекомислено.

Докато вратите на полицейските коли се отваряха с шум и черните фигури се измъкваха навън, направих първата крачка към тях, за да ги предупредя, че плячката им е въоръжена. Но въпреки всичко дълбокото влечение на чичо Джордж към леля Деб надделя. Помислих си, че самотният изстрел, който отекна в стаята зад неоновия знак, беше най-доброто нещо, което бе сторил досега заради нея.

Изчаках няколко минути в тъмния вход, докато на тротоара се събра малка тълпа, привлечена от шума на изстрела и присъствието на полицейски коли. Промъкнах се бавно между тях и след малко закрачих спокойно надолу.