Читаем Финансист полностью

Каупъруд виждаше бъдещето си в розови краски. Беше влюбен, имаше и пари, за да се впусне в замисленото начинание. За акциите си от конския трамвай, които непрекъснато се покачваха, можеше да вземе почти седемдесет процента от текущата им стойност, а ако потрябваше, можеше да ипотекира парцелите си и оттам също да получи доста внушителна сума. Беше установил финансови връзки и с банката „Джирард“ — директорът й Дейвисън силно му симпатизираше — и възнамеряваше един ден и оттам да тегли заем. Най-важно обаче беше да вложи капитала си в неща, от които да реализира бърза и сигурна печалба, и като най-изгодно вложение виждаше конските трамвайни линии, които бързо се разширяваха с местни разклонения.

По същото това време Франк си купи кон и двуколка — най-красивата комбинация, която намери и която му струваше петстотин долара — и покани мисис Семпъл на разходка. Отначало тя му отказа, но после се съгласи. Франк й бе разказал за успехите си, за бъдещите си планове, за неочакваното наследство от петнайсет хиляди долара и за решението си да открие собствена банкерска кантора. Мисис Семпъл знаеше, че баща му скоро ще стане заместник-директор на Трета национална банка, харесваше семейството му и вече започваше да разбира, че зад чувството на Франк към нея се крие нещо повече от обикновено приятелство. Момчето бе станало мъж и я привличаше. Макар че й се виждаше доста неестествено при дадените обстоятелства — беше по-възрастна от него, положението й на вдовица й налагаше да води скромен и затворен живот, който всъщност подхождаше и на характера й, — явно бе, че този стабилен и самоуверен млад човек нямаше намерение да се спре пред нейното преклонение пред условностите.

Чувството на Каупъруд към Лилиан беше съвсем трезво. Той не я идеализираше; тя бе красива, привличаше го физически и духовно, както не го бе привличала никоя друга жена, и това за него беше достатъчно. Пък и съвсем не мислеше, че оттук нататък не може или не бива да харесва други жени. Приказките за светостта на домашното огнище му се струваха празни и винаги бяха минавали покрай ухото му. Парите на Лилиан не го съблазняваха; знаеше, че е богата, и се смяташе задължен в неин интерес да вложи капитала й по най-подходящ начин. Желаеше я физически. С изострен интерес си мислеше и за децата, които биха могли да имат. Искаше да разбере дали ще успее да събуди у нея такава силна обич, че тя да забрави предишния си живот. Странна амбиция. А би могло да се нарече дори странно извращение.

Лилиан Семпъл благосклонно приемаше ухажването му, защото въпреки съмненията и страховете си, въпреки волята си вече изпитваше влечение към него. Една вечер, преди да си легне, тя застана пред огледалото на тоалетката и се взря в лицето си, в шията и голите си ръце. Реши, че е хубава, дори леко се развълнува, когато огледа дългите си кестеняви коси. Помисли си за младия Каупъруд, но веднага си спомни за покойния мистър Семпъл и застина от срам при мисълта за скандала, който можеше да предизвика слухът за връзката й с Франк.

— Защо идвате толкова често у дома? — попита тя още на следващата вечер Франк.

— Нима не знаете? — отвърна той, уверен, че очите му казват повече от думите.

— Не.

— Наистина ли не знаете?

— Знам, че изпитвахте добри чувства към мистър Семпъл, а и към мен като негова съпруга, обаче мистър Семпъл вече го няма.

— Но съществувате вие — каза Франк.

— Аз?

— Да, вие. Аз ви харесвам. Приятно ми е да бъда с вае. А вие не изпитвате ли същото?

— Не съм мислила за това. Вие сте много по-млад от мене — разликата е цели пет години.

— Да, има разлика в годините — каза Франк, — но това не е важно. Във всяко друго отношение аз съм по-стар от вас с петнайсет години. Познавам живота така, както вие никога няма да го опознаете, не мислите ли? — завърши Франк ласкаво, но с дълбока вътрешна убеденост.

— Вярно е, но и аз зная доста неща, които вие не знаете.

Тя се засмя кротко и красивите й зъби блеснаха.

Беше се свечерило. Те седяха на верандата. Долу реката бавно течеше.

— Сигурно е така — каза Франк, — вие сте жена, а един мъж никога не може да вникне в гледната точка на жената. Аз имах предвид само практическата страна на живота и затова казах, че съм по-стар от вас.

— Разбирам, но какво от това?

— Нищо. Попитахте ме защо идвам при вас и аз ви обясних. Донякъде.

Франк замълча и се загледа в реката.

Мисис Семпъл го погледна. Красивото му тяло с годините заякваше все повече и бе станало вече тяло на истински зрял мъж. Големите му ясни очи придаваха детски израз на лицето му, но бяха непроницаеми и тя трудно можеше да разбере какво се таи в тях. Страните му бяха румени, а ръцете му не бяха големи, но жилести и силни. С цялото си нежно и крехко тяло тя долавяше мощната енергия, която се излъчваше от Франк.

— Смятам, че все пак не бива да идвате толкова често у дома. Хората няма да погледнат добре на това.

Опитваше се да се държи сдържано, както подобава на една почтена жена и както се бе държала към него първоначално.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза