Фюри

— Не ми пука — изръмжа младият мъж, тази груба жена му опъваше нервите. — Ели е единствената, която искам да ме докосва. Ели? — Тя обърна глава и погледите им се срещнаха. — Успокой се. Аз ти принадлежа. — Той продължи контакта с очите й, за да бъде сигурен, че тя ще разбере какво означават думите му. — Нямам колебания по въпроса. Ти си единствената жена, която искам. — Единствената жена, която ще желая през останалата част от живота си, поправи се тихо той. Беше убеден, че обвързването е завинаги. Всеки миг с Ели само заздравяваше връзката, която имаше с нея.

— Знам това — напрегнатото й изражение се смекчи.

— Не й прекършвай врата. — Реши да използва хумор, за да привлече вниманието на Ели, дори и това да уплашеше медицинската сестра. Потисна смеха си. — Независимо от това, че го заслужава. Никой няма право да те тъпче.

Сестрата ахна и отскочи назад от Ели.

— Казаха ми, че сте човек. Вие от Новите видове ли сте? — паника прозвуча в гласа й.

Веселието от страха на досадната жена, отпусна вътрешно Фюри.

— Ели е от Новите видове, всичко е наред. Тя е с мен.

Ели въздъхна.

— Аз съм човек също като теб. Въпреки че не се чувствам такава, точно в момента. — Тя се приближи към Фюри. — Нямах намерение да й чупя врата. Боже! Просто не ми харесва идеята да те докосва навсякъде.

Фюри се усмихна.

— Ревнуваш ли?

Тя кимна леко. Гневът си личеше напълно от изражението й.

— Хайде да те измия.

Той протегна ръка и сграбчи китката й.

— Само с теб. Сега може ли да ми направиш друг сандвич? Все още съм гладен. — Фюри се бореше с чувството си на неудовлетвореност. — Обядът ми беше прекъснат.

Усмивка докосна устните на Ели. Тя пусна сгънатия анцуг върху чаршафа, покрил скута му.

— Тъй като не сме сами, сложи си това. — После се изправи пред сестрата. — Ти ме следвай. Ще ти покажа стаята за гости, докато Фюри се облече. — Стрелна Тайгър със злобен поглед. — Ти… спри да се хилиш. Не е смешно. Може ли да останеш при него за минута, за да си сигурен, че няма да падне, докато си облича анцуга?

— Разбира се. — Тайгър се засмя. — Това определено не е скучна задача.

— Ухапи ме — промърмори Ели, минавайки покрай него.

— Това ми е работата — смеейки се извика Фюри.

Тайгър се засмя с него.

Ели искаше да убие Белинда Томас. Отпусна ръце и опита да си поеме дълбоко въздух, но и това не помогна. Преброи бавно до десет. Не, все още съм ядосана. Отпусна стиснатите си челюсти. Последното, от което се нуждаеше, бе да ходи на зъболекар заради счупени зъби. Кипеше отвътре. Сестрата отново беше с Фюри. Тя бе облечена в чифт високо изрязани, къси дънкови панталонки, заради които трябваше да я арестуват за неприлично излагане на плът, и като връх на модата — нагоре бе сложила бюстие. Със своя тен и разголен плосък корем, тя се навеждаше пред Фюри, като се преструваше, че обира с прахосмукачката вече чистия под. Погледът му сякаш бе прикован в сантиметрите гола кожа на задните й части.

— Фюри?

Вниманието му веднага се прехвърли към Ели и той й се усмихна.

— Здравей.

Белинда подскочи от изненада, изгледа Ели враждебно намръщена, изправи се и изключи прахосмукачката.

— Днес се прибрахте по-рано от работа. — Думите й прозвучаха като обвинение.

Ели кимна.

— Това новата униформа на медицинските сестри ли е? Някой трябва да говори с шефа ти.

Гняв блесна в очите на сестрата.

— Горещо е. Не съм длъжна да нося задължителната униформа, докато се грижа за пациент в дома му.

— Е, трябва да я носиш. Този под го чистих вчера. Не е необходимо да го почистваш отново.

Тъмните вежди на Белинда се извиха.

— Може би трябва да се научиш как да чистиш по-хубаво — отговори жената арогантно. — Аз правя много неща наистина добре. Предполагам, че просто съм по-добра от вас. — Тя намигна на Фюри.

Ели пристъпи към нея.

— Ти, малката!

— Ели! — Фюри повиши глас. — Ела тук. Липсваше ми.

Тя приближи към него, вместо да настъпи злобната медицинска сестра така, както искаше. Гневът й стихна, когато седна на леглото. Фюри имаше наглостта да изглежда развеселен и това я нервира. Той като че ли се наслаждаваше на ревността й и тя се почувства неопитна. Белинда Томас флиртуваше възмутително с него, в продължение на дни.

— Отивам да стопля малко масло — извика медицинската сестра. — Трябва да разтрия рамото ви. То ще се схване, ако не го направя. — Тя излезе с прахосмукачката от спалнята.

— Не й позволявай да те предизвиква — посъветва я тихо Фюри.

— Току-що влязох в спалнята и те хванах да гледаш задника й — защити се Ели. — И ако тя те докосне с топлото масло, кълна се в Бога, ще те напусна, Фюри.

Веселието му изчезна незабавно.

— Не съм привлечен от нея, Ели. Гледах я в задника, но то е, защото кожата й е странна. Твоето дупе не изглежда по този начин.

— Странна? — Ели се стараеше да не избухне.

— Тя има гънки по кожата, опасващи долния край на задните й части. Има и вдлъбнатини. А при теб, те са пълни и гладки. Обичам дупето ти.

— Ти се беше вторачил в задника й, защото има целулит?