Фюри

— Не е ли малко рано за лягане? — попита той и погледна към часовника на ръката си. — Четири следобед е.

— Ти — Ели посочи Белинда. — Уволнена си! Повече нямаме нужда от теб. Приключи! Наречи го както искаш, но отивай да си събираш нещата и изчезвай. — Обърна се към Тайгър: — Махни я от Хоумленд, разбра ли, или ще се наложи да я придружиш до болницата на носилка. Не искам да я виждам повече!

— Не можеш да ми казваш какво да правя. — Белинда погледна към Ели. — Наета съм от Джъстис Норт да се грижа за Фюри. Той е този, който може да ме уволни.

— Добре — отвърна Ели и отиде до телефона. Знаеше номера на Джъстис наизуст, бързо го набра.

— Джъстис Норт — чу се спокойният му глас отсреща.

— Преди малко Белинда Томас се е нахвърлила на Фюри. Той е бесен, аз също. Току-що й казах да си събира багажа и да се маха, но тя ми отвърна, че само ти можеш да й наредиш.

Настъпи тишина.

— Тя какво?

— Нахвърлила се е на Фюри. Докато се къпех, тя се е опитала да го целуне в леглото. Той дойде в банята, бесен. Щастлива съм, че не ме смачка, докато се опитваше да се отърве от миризмата й. Той е много повече от ядосан. Никога не съм го виждала толкова гневен. И двамата искаме тя да се махне и никога повече да не идва. Ще си взема няколко дни отпуск и сама ще се грижа за него. Само я разкарай оттук.

— Добре ли си? Той нарани ли те? — попита Джъстис с дълбок глас.

— Добре съм. Фюри просто е ядосан, че тя му се нахвърли и стана малко агресивен, в опит да се отърве от миризмата й.

— Нарани ли те? Правихте ли секс? Беше ли груб? Трябва ли да извикам лекар?

— Не сме правили секс. Само се триеше в мен и ме притискаше силно до стената. Но това сега не е най-важното. Искам тази жена да си иде, Джъстис. Фюри също го иска. Ще я уволниш ли, или трябва да й счупя ръцете, за да съм сигурна, че повече няма да работи тук? Повярвай ми, ще го направя.

— Идвам. Искам да чуя Тайгър.

Ели подаде телефона на Тайгър. Той изглеждаше разтревожен, когато пое слушалката. Младата жена погледна към Белинда. Искри от гняв излизаха от очите й.

— Събирай си нещата! Джъстис идва да те уволни.

Белинда стана.

— Ти?

— Какво? — вбесена извика Ели.

Зелените очи на Белинда блестяха от ярост.

— Ще си го получиш — каза тя и излезе от стаята.

Ели опита да овладее гнева си. Погледна към Тайгър. Той се бе облегнал на вратата. Напрегнатото изражение на лицето му я накара да се намръщи. Продължи да го наблюдава, докато приключи разговора по телефона.

— Всичко наред ли е? — загрижено попита тя.

Тайгър беше пребледнял.

— Ели, трябва да дойдеш с мен — отвърна той и отвори входната врата.

Младата жена погледна надолу.

— Няма да изляза навън само по нощница. Защо искаш да дойда с теб? Онази жена си събира багажа, не може да ни чуе от другата стая.

Тайгър се приближи бързо към Ели.

— По дяволите, жено! Недей да спориш! Трябва да се махнеш от къщата веднага!

Ели се отдръпна назад. Тайгър спря и подуши въздуха.

— Подушвам, че кървиш. Каза на Джъстис, че Фюри не те е наранил.

— Така е — протегна ръка, за да му покаже превързания си пръст, — порязах се, докато излизах от душа. Фюри никога не би ми причинил болка.

Той вдиша дълбоко.

— Не долавям много от нея.

— Защото е само драскотина. Не кърви много.

— Трябва да излезем от къщата веднага.

Тя отстъпи още назад.

— Никъде няма да ходя. Не съм облечена и ако си мислиш, че ще оставя Белинда сама с Фюри, жестоко се лъжеш.

— Ели — изсъска Тайгър, — Фюри е натъпкан с лекарства, каквито ни даваха в лабораториите, за да се излекуваме по-бързо. Той беше под наблюдение за някакви признаци на отклонение от нормалното поведение и сега реагира агресивно. Тук си в опасност. — Погледна към часовника си. — Той си взе лекарствата преди петнадесет минути, нали?

Ели погледна към него.

— Белинда трябваше да му ги даде, когато влязох в банята. Фюри каза, че му е била инжекция. Но защо да съм в опасност?

Тайгър се придвижи бързо, сграбчи Ели през кръста, завъртя я и сложи ръка на устата й. Повдигна я от пода и се запъти към входната врата. Тя започна да се бори с него. За секунди излязоха навън.

— Тихо — изръмжа той в ухото й, — не се страхувай. Фюри ще го подуши. Нали каза, че е пристрастен към аромата ти. Просто дишай дълбоко, всичко ще ти обясня. Трябва да говориш тихо. Обещаваш ли?

Ели беше бясна, а не изплашена. Кимна срещу ръката му. Той охлаби хватката, пусна младата жена да стъпи на земята и я освободи. Ръката му се дръпна от устата й. Тя се обърна и го погледна.

— За какво беше всичко това? — изсъска.

— Не си ли спомняш колко зле беше ранен Фюри? — намръщи се Тайгър. — Ако беше човек, щеше да е мъртъв. Минала е само една седмица и той вече може да се разхожда наоколо. Раната му зараства изключително бързо. Не те ли притеснява това?

— При вас, момчета, този процес е ускорен. Фюри ми каза, че това е напълно нормално за Новите видове.