Фюри

Винаги си бе задавал въпроса, какво е станало с нея. Дори бе използвал придобитата си власт, за да прочете списъка от арестуваните сътрудници на Мерикъл. Беше си фантазирал, че я посещава в килията й… да я наблюдава, само за да може да я види отново. Ръмжене се изтръгна от гърлото му. Знаеше, че трябва да се откъсне от нея, преди да загуби и малкото контрол, който си бе възвърнал.

Необходимо му бе да помисли, да се овладее, независимо от това, което се бе объркало в мозъка му, когато се доближи до Ели. Обикновено успяваше да запази разума си и да остане спокоен, независимо от обстоятелствата, затова го считаха за добронамерен. Хората му зависеха от него, затова трябваше да си възвърне самоконтрола. Беше си избрал име, което отговаряше на това, което криеше в сърцето си, но външно го прикриваше добре. Обикновено.

Втренчи се в Ели и заповяда на ръцете си да се отпуснат, независимо че инстинктите му крещяха да я задържи. Хватката на Фюри отслабна и той я пусна, сякаш докосването до нея го изгаряше, след което се завъртя и избута хората от пътя си.

Ели остана да лежи неподвижно върху масата, докато някой не я докосна по крака. Беше шокирана, че Фюри й позволи да живее. Дарън Артино приближи до нея и нежно я издърпа до седнало положение. Ели видя потресените лица на мъжете, които я заобикаляха. Бързо изтри сълзите си, изумена, че е жива. Потърси с поглед Фюри, но той бе изчезнал.

— Госпожо Брауер?

Човекът, който заговори, бе висок колкото Фюри. Имаше широки рамене и дългата му коса бе пригладена назад в опашка. Очите му бяха привлекателно тъмносини, почти черни, и странно оформени, подобно на котка. Беше облечен в костюм, шит по поръчка, но нищо не можеше да скрие опасните вибрации, които излъчваше, когато застана на няколко метра от нея.

— Извинявам се за Фюри… — Той замълча. — За нападението му над вас. Аз съм Джъстис Норт и искам да ви уверя, че той ще бъде наказан за това, което стори. Причини ли ви болка? — Екзотичният му, изнервящ поглед бавно се плъзна надолу по тялото й.

— Добре съм — излъга тихо Ели.

Сърцето й се разби на парчета, че мъжът, от когото бе обсебена, току-що си бе тръгнал. Устоя на желанието да се спусне след Фюри, да го умолява да я изслуша и още веднъж да му се извини за онова, което му бе сторила. Искаше да оправи отношенията си с него, затова я болеше толкова. Но разбра, че за момента това е невъзможно, тъй като видя едрия мъж, препречил пътя й. Той представляваше заплаха за Фюри и тя трябваше да се справи със ситуацията, преди да ескалира.

Ели се опита да не зяпа открито добре изглеждащия мъж с очарователните очи.

— Моля ви, не го наказвайте. — Ако се наложи, щеше да умолява. Това беше най-малкото, което можеше да направи, за да бъде сигурна, че Фюри няма да има никакви неприятности. — Неговият гняв е оправдан. Доверете ми се. Аз нямаше да го обвинявам, ако ме беше убил.

Шокиран, мъжът пребледня и примигна няколко пъти, втренчен в нея. Широките му рамене сякаш се отпуснаха.

— Може би трябва да бъдете освободена от тази среща. Травмирана сте и аз съм сигурен, че някой може да ви предаде това, което ще се обсъжда тук, утре в удобно за вас време, след като сте имали възможността да се възстановите.

Директор Борис се придвижи напред.

— Ние ще я отстраним веднага от Хоумленд, господин Норт. Моля, приемете нашите извинения.

Страх обхвана Ели. Беше се преместила в този щат, за да бъде част от проекта за преминаване към нормален начин на живот на Новите видове, а сега щеше да загуби тази работа. Не можеше да обвинява директор Борис за решението му да я изгони, като се имаха предвид обстоятелствата. Хоумленд бе определен за Новите видове, за да имат сигурно убежище срещу злоупотребите, от които можеха да пострадат. Случилото се последните няколко минути в това помещение, щеше да наруши тази концепция.

Джъстис се намръщи, когато погледна към директор Борис.

— Уволнението й няма да е необходимо. Тя е помогнала за спасяването на хората ни от изследователската лаборатория. Не можем да й се отблагодарим за това, като я отстраним от нещо, за което се е жертвала толкова много. Това не е начинът, по който действаме. Все пак Хоумленд е наша територия, нали така?

Директор Борис отвори уста потресен.

— Но Фюри я мрази, а той е втори по ранг в командването.

— Фюри ще се справи с гнева си. — Джъстис погледна към Ели. Суровият израз изчезна от лицето му, чертите му се смекчиха. — Идете да си починете, госпожо Брауер. Вашата работа е сигурна. Може да продължавате да работите в женското общежитие. Бяхте изключително вълнуваща с искреността си и аз оценявам разбирането ви за поведението на Фюри.

Ели знаеше, че трябва да бяга, когато й предоставяха такава възможност. Спусна се от масата. Коленете й трепереха, но успя да се задържи, след като се изправи. С наведена глава и поглед забит в пода, се отправи бързо към празния коридор. Спря пред конферентната зала и се облегна на стената, покрила лицето си с длани. Цялото й тяло се разтресе. Отне й минута да се овладее.