— Аз съм късметлията, Ели. Благодаря ти, че ми имаш доверие. То означава много повече за мен, отколкото сексуалното удоволствие, което споделяме.
Тя се взря в красивите му очи, бореше се с желанието да заплаче. Той действително имаше предвид това, което бе казал. Реши да смени темата, преди да се превърне в хлипаща развалина. Мъжът не искаше такава жена, след всичките емоции, получени от горещия секс. Това щеше да го накара да съжалява за онова, което бе направил, а тя не бе склонна да рискува.
— Защо не ме предупреди за заклещването.
— Не знаех как ще реагираш.
Изведнъж в мислите й изникна още нещо свързано със секса, за което не бяха говорили.
— Не използвахме презерватив. Нямам никакви заболявания, но аз не пия нищо. Хапчета или контрацептиви — поясни тя. — Ще трябва да отида на лекар, ако ще правим редовно секс. Сега поехме голям риск.
— Не използвах презерватив, но съм сигурен, че не си бременна.
Тя потърси погледа му. Гласът му прозвуча тъжно, но емоцията не се изписа на лицето му.
— Защо не?
Фюри бавно излезе от тялото й като внимателно наблюдаваше реакциите й за признаци на дискомфорт — не я заболя. Претърколи се на една страна и се опъна по гръб. Ели остана да лежи по корем, но обърна главата си към него. Погледите им се срещнаха.
— Ели, в лабораторията за тестване, прекараха години наред в опити за размножаване, за да увеличат броя ни, но никога не се получи. Продължаваха да изобретяват нови лекарства, с които да повишат плодовитостта ни, но се проваляха. Когато предположиха, че са открили начин да заобиколят всички промени в телата ни с добавка на ДНК, тогава бяхме освободени и те не успяха да ги тестват. Заради медикаментите, които ни даваха, ние се износваме бързо. Ще изчезнем като раса на Новите видове, създадени от Мерикъл, когато умрем от старост.
Спомените за това, което им бе причинено, я преследваха. Липсваха й думи, с които да го утеши.
Внезапно Фюри се изправи.
— Хайде да вземем душ. Умирам от глад, а вечерята мирише вкусно. Радвам се, че успя да я извадиш от фурната, преди да влезем в спалнята. Мирише много апетитно и щеше да е жалко, ако бе изгоряла. — Той отказа да погледне към нея.
Фири влезе в банята и остави вратата отворена. Ели тихо изруга. Беше съживила спомена за времето, преживяно в лабораториите. Може би му бе напомнила за извършеното от нея и че заради това я мразеше. Изглежда го бе накарала да съжалява за прекрасните моменти, които току-що бяха споделили. Прониза я мъка.
Откъм банята се чу шум на вода.
— Ели? Чакам те.
Тя стана от леглото и го последва. Фюри стоеше под душа, вратата на кабинката бе отворена. Погледът на тъмните му очи срещна нейния и той й се усмихна.
— Позволи ми да ти измия косата.
Изненадана и облекчена, че той приветства нейната компания, тя се засмя.
— Никой не го е правил за мен преди. Поне не, откакто бях малко дете.
Усмивката му стана по-широка.
— В такъв случай, за мен ще е удоволствие.
Ели приключи със зареждането на съдомиялната. Заслуша се в притихналата къща. Фюри й бе казал, че трябва да проведе няколко телефонни разговора след вечеря, когато тя започна да разтребва масата. Чудеше се на кого ще звъни толкова късно вечерта, след осем часа, но не искаше да бъде любопитна. Изгаси осветлението в кухнята и тръгна към хола.
Фюри стоеше пред широко отворената входна врата, тих мъжки глас го поздравяваше. Тя се върна обратно по коридора и влезе в спалнята за гости. Не искаше да подслушва разговора му с този, който бе дошъл да го посети. Пусна телевизора и седна на леглото. Намери лесно местния новинарски канал. Искаше да чуе какво ще кажат за връзката между Новите видове и човешките същества. Това със сигурност я засягаше.
Няколко минути по-късно Фюри влезе в спалнята й. Тя обърна глава и му се усмихна колебливо. Вместо да отвърне на усмивката й, той я гледаше мрачно.
— Трябва да изляза. Моите хора се нуждаят от присъствието ми заради някои проблеми.
Ели кимна, бе любопитна, но не попита, след като Фюри не й даде повече информация.
— Добре.
Мъжът се поколеба.
— Не искам да те намеря тук, когато се върна у дома.
Силна болка разкъса Ели, тя мълчаливо се втренчи в него. Бяха правили секс, бяха се заливали от смях по време на вечерята, а сега искаше да я изхвърли от дома си? Не можеше да продума. Чувстваше се физически и емоционално разбита.
Внезапно Фюри се пресегна към нея, хвана я за раменете, дръпна и я изправи.
— Имаш много изразително лице. Исках да кажа, че не ти позволявам да останеш в тази стая. Мястото ти е в моята спалня, където отсега нататък искам да те виждам. Наистина ли си помисли, че ще те накарам да напуснеш нашия дом? Имах предвид, че не желая да спиш далеч от мен. Мястото ти е в леглото ми — ще спиш в стаята ми, с мен.
Отново можеше да диша. Знаеше, че е твърде емоционална, толкова силно облекчение изпита от недоразумението.
Фюри изръмжа към нея.