Фюри

Ели го стрелна с поглед и гневът й нарасна. До него стоеше Дарън Антонио. Присъстваха и други познати лица, но повечето не ги бе виждала. Вниманието на всички бе съсредоточено единствено върху нея. Имаше чувството, че е буболечка под микроскоп. С едно движение на ръката Джъстис даде сигнал на хората си от НСО да застанат встрани, а самият той остана редом до нея и се обърна към директор Борис:

— Ели Брауер е тук и вие можете да се убедите, че тя е добре — раздразнението на Джъстис прозвуча в гласа му.

Дарън Антонио изучаваше Ели, прокашля се:

— До нас достигна информация, че не можете да напускате дома на господин Фюри. Ние сме загрижени за вас.

Ели скръсти ръце пред гърдите си и заби брадичка надолу, беше й неприятно, че всички гледат в нея.

— Добре съм. Господин Фюри бе достатъчно добър да ми позволи да се нанеса в неговия дом. — Замълча, гледайки открито директор Борис в очите, без да крие своята неприязън към него. — Бях почти отвлечена от няколко члена на враждебно настроена група протестиращи пред портата, когато напуснах Хоумленд. Господин Фюри е загрижен за моята безопасност. Тук съм много по-добре, отколкото извън тези стени.

Руса жена, с прибрана в стегнат кок коса, се изправи. Беше облечена в черен делови костюм.

— Аз съм доктор Триша Норбит.

Жената изглеждаше твърде млада, за да е лекар, но Ели не сподели мнението си на глас.

— Много ми е приятно да се запознаем. — Не беше сигурна какво друго да каже.

— Беше ни съобщено, че вие и господин Фюри сте станали много близки. Бих искала да ви прегледам, за да се уверя, че сте в добро здраве и да обсъдим някои аспекти. — Жената обходи залата с очи, после погледна Ели многозначително. — Лично, разбира се.

— Няма за какво да говорим и не се нуждая от медицински преглед. — Ели въздъхна шумно, не желаеше да прекара деня си тук. — Слушайте, нека да преминем направо на проблема. Чух репортажите по новините. Знам, че вярвате, че господин Фюри ме е наранил и други подобни глупости. Но това не е истина. — Хвърли още един злобен поглед на директор Борис, след това се обърна пак към лекарката. — Аз съм му гост и спя в стаята за гости. Почти не го виждам и нищо неприлично не сме правили. Дори не разбирам защо съм тук, но господин Норт каза, че трябва да се появя, така че всеки може да види, че съм добре. Денят ми беше чудесен до момента, в който се наложи да дойда тук, за да ме зяпат всички, въобразявайки си най-лошото.

— Имате ли физическа връзка с господин Фюри? — попита непознат.

Ели го изгледа.

— Много е грубо от ваша страна да задавате този въпрос направо в лицето ми, но отговорът е „не“. Нали ви казах вече? Господин Фюри е съвършен джентълмен. Аз спя в отделна стая.

— Но живеете с него. — Човекът я гледаше с явна враждебност. — Знаем, че и двамата сте сексуално активни.

Ели загуби самообладание. Прекрачи към грубияна, но се спря.

— Ние сме съквартиранти. Пропуснахте ли тази част? Има ли тук още глупави хора, които да смятат, че мъж и жена не могат да споделят общ дом, без да скачат заедно в леглото?

По-възрастният мъж въздъхна.

— Това не е неуважение, госпожо Брауер. Ние просто трябва да знаем, ако сте имали сексуални отношения с господин Фюри. Вие ще бъдете първата двойка между два вида, които са имали полов акт, и ние трябва да знаем. Ще бъде необходимо да направим тестове и да ви изследваме — той бутна очилата си по-нагоре на носа. — Може да има опасни странични ефекти. Ние се грижим за вашите и на господин Фюри интереси. Не бихте искали да му навредите по никакъв начин, нали?

Ели се намръщи.

— Проумявам това, което казвате, но разберете и вие. Не съм в отношенията, за които намеквате, с господин Фюри. Не сме имали полов акт, както вие се изразихте. Той наистина е един приятен мъж, който ми позволи да живея при него, докато си намеря друга работа. Когато излязох извън охранителните стени, фанатичните изроди едва не ме отвлякоха заради връзката ми с Новите видове. В по-голяма безопасност съм, ако живея в Хоумленд.

— Чудесно — директор Борис въздъхна шумно. — Може да получите веднага обратно работата си в общежитието на жените. Ще изпратим охраната с вас в дома на господин Фюри да си съберете багажа.

Сякаш земята се разтвори под нея. Тя зяпна директор Борис. Това гадно копеле. Трябваше да се успокои, преди да отговори, поклати глава в знак, че няма да му позволи да я раздели с Фюри. Всички погледи в стаята бяха насочени в нея, очаквайки реакцията й. Дявол да го вземе. Застави ума си да работи и вдигна глава, за да погледне към идиота.