Галапагос

Тогава Мери отново обиколила с поглед острова, без през ум да й минава, че ще живее там до края на живота си, осигурявайки хиляди поводи за нахранване на чинките вампири. И казала на капитана, към когото вече не изпитвала никакво уважение:

— Твърдиш, че това е остров Рабида, така ли?

— Да — рекъл той. — Убеден съм.

— Е, след всичко, което преживя, не ми е приятно да го кажа, но ти отново грешиш. Това трябва да е Санта Росалия.

— Откъде си толкова сигурна? — попитал той.

А тя отговорила:

— Тази птичка току-що ми го съобщи.

25.

На остров Манхатан Боби Кинг угасил осветлението в кабинета си, намиращ се най-горе в сградата на „Крайслер“, взел си довиждане със секретарката и тръгнал за дома. Той няма да се появи повече в нашия разказ. Оттук нататък нищо в неговите действия през последвалите усилни години, докато влезе през синия тунел в Отвъдния свят, няма да повлияе ни най-малко на бъдещата човешка раса.

В същия миг, когато Боби Кинг стигнал у дома си, в Гуаякил, *Дзенджи Хирогучи излизал от стаята си в хотел „Елдорадо“, ядосан от своята бременна съпруга. Тя казала непростими неща за мотивите му при създаването на „Гокуби“ и „Мандаракс“. *Дзенджи чакал асансьора, щракал с пръсти и дишането му било много повърхностно.

Тогава в коридора се появило лицето, което той най-малко желаел да види, според *Дзенджи — причината за всичките му беди: *Андрю Макинтош.

— А, тук ли си бил? — рекъл *Макинтош. — Тъкмо исках да ти кажа, че с телефоните става нещо. Щом ги оправят, ще ти съобщя хубави вести.

*Дзенджи, чиито гени съществуват и днес, бил толкова ядосан от караницата с жена си, а сега и от *Макинтош, че не можел да говори. Затова набрал посланието си с бутоните на „Мандаракс“ и показал на *Макинтош думите върху малкия екран: „В момента не желая да разговаряме. Много съм разстроен. Моля те, остави ме на мира.“

Между другото, също като Боби Кинг, и *Макинтош няма по-нататъшно влияние върху човешката раса. Ако десет години по-късно дъщеря му се била съгласила да бъде изкуствено осеменена на Санта Росалия, работата можела да бъде съвсем друга. Смятам, че няма да сбъркам, ако кажа, че *Макинтош с удоволствие би участвал в опитите на Мери Хепбърн със спермата на капитана. Ако Сълини била по-решителна, всички днес щяха да имат същите прадеди, както *Макинтош: суровите шотландски воини, отблъснали нашествието на римските легиони преди толкова много години. Каква изпусната възможност! Както казвал „Мандаракс“:

„Това не можеше да стане, не бе осъществимо!“ —
по-тъжни думи от написаните тук едва ли има…

Джон Грийнлийф Уитиър (1807–1892)

— С какво мога да ти помогна? — попитал *Макинтош. — Готов съм на всичко, само кажи.

*Дзенджи установил, че не е в състояние дори да поклати глава. Единственото, което можел да направи, било да стисне очи. В този миг пристигнал асансьорът и *Дзенджи имал чувството, че главата му ще се пръсне на парчета, защото и *Макинтош влязъл вътре в него.

— Виж какво — рекъл *Макинтош, докато слизали, — аз съм твой приятел. С мен можеш да споделиш всичко. Ако с нещо съм те притеснил, можеш да ми кажеш „Майната ти!“, и аз ще бъда първият, който ще се съгласи с тебе. Грешките не са ми чужди. И аз съм човек.

Когато излезли във фоайето, големият мозък на *Дзенджи му дал съвсем безполезен, дори инфантилен съвет — да се отърве от *Макинтош, като изпревари в надбягване атлетичния американец.

Затова той веднага излязъл от хотела и хукнал към оградения с кордон район на „Кайе Диес де Агосто“, съпровождан от *Макинтош.

Двамата прекосили фоайето и излезли на слънце толкова бързо, че нещастният *фон Клайст, изправен зад тезгяха в коктейлбара, не успял дори да ги предупреди, и твърде късно извикал: „Моля ви! Моля ви! На ваше място не бих излизал навън!“ След което се втурнал подире им.

Много събития, чийто отзвук щял да се чува и след милион години, се случили в малко пространство от планетата за твърде кратко време. Докато нещастният *фон Клайст тичал подир *Макинтош и *Хирогучи, щастливият му брат си вземал душ в каютата, намираща се точно до мостика на „Баиа де Дарвин“. Вършеното от него не било от особена важност за бъдещето на човечеството — той просто оцелял, останал жив, — но неговият пръв помощник Ернандо Крус щял да предприеме действие, оказало радикално влияние.