Ген

— И какво ще ни предложите като споразумение, ако се съгласим да прекратим делото?

— Нищо, госпожо Бърнет. Съжалявам, ако сте ме разбрали погрешно. Не става дума да договорки и споразумения. Дойдохме само за да обясним позицията си, така че вие да вземете информирано решение в свой интерес.

Баща й се изкашля.

— Казвате ни, че каквото и да става, пак ми вземате клетките. Че каквото и да става, вече сте ги продали за три ми-лиарда долара. И че каквото и да става, ще си задържите тезии пари до последния цент.

— Така казано звучи зле, но иначе е точно — каза Родригес.

Срещата приключи. Родригес и колегите му им благодариха за отделеното време, взеха си довиждане и излязоха. Алекс кимна на баща си и излезе след тях. Франк Бърнет ги гледаше през стъклото как си говорят нещо.

— Копелета гадни — каза той. — Що за свят е това?

— Що за свят, наистина — обади се някой зад него. Бърнет се обърна.

Млад мъж с очила с рогови рамки седеше в дъното на съвещателната зала. Бърнет си спомни, че беше видял младежа да влиза по време на срещата — носеше поднос с кафе и чаши, беше го оставил на библиотечката до стената. А после беше седял в ъгъла до края на обсъждането. Бърнет беше решил, че сигурно е някой от младшите сътрудници на фирмата, но спокойното му самоуверено държане противоречеше на това заключение.

— Нека си го признаем, господин Бърнет — каза той, — факт е, че ви прецакаха. Оказва се, че вашите клетки са много редки и ценни. Те са ефикасен производител на цитокини, химикали, които се борят с рака. Това е истинската причина да оцелеете. В интерес на истината, вашите клетки бълват цитокини по-ефикасно от който и да било производс процес. Затова струват толкова много пари. Докторите от КУЛА нито са създали, нито са изобретили каквото и било. Нито са модифицирали генетично каквото и да било Просто са взели ваши клетки, отгледали са ги в стъкълце и са ги продали на „Биоджен“. А вие, приятелю мой, сте прецакан.

— Кой сте вие? — попита Бърнет.

— Нямате и надежда за справедливост — продължи младежът, — защото съдилищата ни са тотално некомпетентни Съдилищата ни не разбират колко бързо се променят нещата. Не разбират, че вече живеем в нов свят. Новостите не стигат до тях. И понеже са технически неграмотни, не разбират какви процедури са били извършени — или във вашия случай, какви не са били извършени. Вашите клетки са били откраднати и продадени. Съвсем просто, нали? А съдът реши, че в това няма нищо нередно.

Бърнет въздъхна дълбоко.

— Но — продължи младият мъж — все още не е късно крадците да получат възмездие.

— И как ще стане това?

— Понеже КУЛА по никакъв начин не е променила клетките ви, друга компания може да вземе същите тези клетки, да направи минимални генетични промени в тях и да ги продаде като нов продукт.

— Но „Биоджен“ вече има моите клетки.

— Вярно. Но клетъчните линии са нещо крехко и уязвимо. Може да им се случи какво ли не.

— Какво имате предвид?

— Клетъчните култури са уязвими на плесени, бактериални инфекции, замърсяване, мутации. Много неща могат да се объркат.

— В „Биоджен“ сигурно вземат предпазни мерки…

— Разбира се. Но понякога предпазните мерки не са достатъчни — каза мъжът.

— Кой сте вие? — отново попита Бърнет. Погледна през стъклената стена към по-големия офис отвън. Зачуди се къде ли е изчезнала дъщеря му.

— Аз съм никой — каза младият мъж. — Вие никога не сте ме виждали.

— Имате ли визитка? Мъжът поклати глава.

— Аз не съм тук, господин Бърнет. Бърнет се намръщи.

— А дъщеря ми…

— Си няма представа. Никога не съм разговарял с нея. Това си е между нас двамата.

— Но вие говорите за нещо незаконно.

— Не говоря нищо, защото с вас изобщо не сме се виждали — каза мъжът. — Но нека обсъдим как би могло да сработи това.

— Добре…

— На този етап вие не можете да продадете законно клетките си, защото съдът е постановил, че вече нямате право на собственост над тях — официалният им собственик вече е „Биоджен“. Но ваши клетки могат да бъдат намерени от други места. Давали сте кръв много пъти и в различни медицински заведения. Преди години сте били във Виетнам. Военните лекари са ви взели кръв за изследвания. Преди двайсет години сте претърпели операция на коляното в Сан Диего. От болницата са ви взели кръв и хрущялна тъкан. През годините сте се консултирали с много лекари. Те са ви назначавали изследвания на кръвта. Кръвта се пази в лабораториите. Така че ваша кръв може да се намери, това не е проблем. И може да бъде придобита от публично достъпни бази данни… ако, да речем, друга компания иска да използва клетките ви.

— Ами „Биоджен“?

Младият мъж сви рамене.

— Биотехнологиите са труден бизнес. Всеки ден се случва някоя проба да се замърси. Ако нещо се обърка в техните лаборатории, това не е ваш проблем, нали така?

— Но как би могло…

— Нямам представа. Толкова много неща могат да се случат.

Последва кратко мълчание.

— И защо да правя такова нещо? — каза накрая Бърнет.

— Защото ще получите сто милиона долара.

— За какво?

— Пункционна биопсия на шест системи от органи.

— Нали можехте да вземете кръвта ми отдругаде?