Ген

Проектът им беше съвсем простичък. Щяха да разпратят екипи в увеселителните паркове, за да вземат кръв от най-запалените почитатели на атракциите, които по цял ден се возеха на влакчетата и другите страхотии. На теория тези хора би трябвало да носят гена на силните усещания.

Единственият проблем с молбата им до НЗИ беше, че предложението им щеше да се разглежда от анонимни рецензенти, един от които най-вероятно щеше да е Робърт Белармино. А на Белармино му се носеше славата на човек, склонен към „присвояване“.

— Така или иначе — каза Хенри, — НЗИ са отхвърлили проекта ни. Рецензентите решили, че идеята не си струва парите. Един дори я нарекъл „смешна“.

— Да бе — изсумтя Чарли. — И какво общо има това с Роб Крадльото?

— Помниш ли къде възнамерявахме да проведем проучването?

— Разбира се — каза Чарли. — В два от най-големите увеселителни паркове на света, в две различни страни. „Сандъски“ в Щатите и „Блакпул“ в Англия.

— Познай сега кой е заминал? — каза Хенри. И влезе в електронната си поща.

„От: Роб Белармино, НЗИ

Относно: Отсъства от работа; пътуване

Ще отсъствам от работа през следващите две седмици. Ако въпросът е спешен, моля свържете се с офиса ми на тел….“

— Обадих се в офиса му — да, пак позна! Белармино е заминал за „Сандъски“, Охайо… а после ще пътува за „Блакпул“, Англия.

— Копелето му с копеле — изръмжа Чарли. — Като ще крадеш чужда идея за проект, поне си направи труда малко да я промениш.

— На него явно не му пука дали знаем, че ни е откраднал идеята, или не — каза Хенри. — Това не те ли вбесява още повече? Какво ще кажеш да направим нещо по въпроса? Да подадем жалба за нарушаване на професионалната етика?

— Ще е страхотно, но няма да стане — каза Чарли. — Една официална жалба в този смисъл би означавала загуба на много време и безкрайни преписки, които могат да ни изядат финансирането. И накрая жалбата ни ще изчезне в трета глуха. Роб е основен играч в НЗИ. Разполага с огромни изследователски ресурси и решава как ще се разпределят милионите долари финансиране. Закусва с конгресмени. Той е учен, който вярва в Бог. Големите клечки го обичат. Никога няма да го обвинят в нарушение на професионалната етика. Даже да го хванем как чука някоя лаборантка, пак няма да го обвинят официално.

— Значи просто ще го оставим да ни открадне идеята?

— Живеем в несъвършен свят, Хенри. Имаме си достатъчно работа и без това. Изчезвай.

11.

Бари Синдлър беше отегчен. Жената пред него говореше ли говореше. Веднага й беше поставил диагнозата — поредната богата курва мъжкарана от Източните щати, Катрин Хепбърн с мнение по всички въпроси, тлъсти банкови сметки и носов нюпортски акцент. Но въпреки аристократичните си претенции постижението й се свеждаше до секс с учителя по тенис, точно като всяка друга тъпанарка с фалшиви цици в този град.

Но иначе си пасваше идеално с тъпоумния адвокат, който седеше от дясната й страна — онзи надут сноб с диплома от тежкарски университет, Боб Уилсън, с костюм на фино райе, колосана риза, вратовръзка на диагонални райета и от онези глупави обувки с връзки и малки дупчици на бомбето. Нищо чудно, че всички го наричаха Боб Беличкия. Уилсън никога не се уморяваше да напомня на всички и всеки, че е учил право в Харвард — сякаш на някой му пукаше. На Бари Синдлър със сигурност не му пукаше. Защото Бари знаеше, че Уилсън е джентълмен. Което на практика означаваше, че е пъзльо. И че няма да впие зъби в гърлото ти.

А Синдлър винаги се целеше в гърлото.

Жената, Карън Диел, продължаваше да говори. Господи, на тия богати кучки им дай да лаят. Синдлър не я прекъсваме, защото не искаше Уилсън да го обвини в тормоз над клиентката му. Вече го беше казал четири пъти. Хубаво де. Нека кучката си говори. Нека разкаже в пълни, изтощителни и невероятно видиотяващо скучни подробности защо съпръгът й е лош баща и пълен скапаняк. Защото истината беше една — каквото и да говореше г-жа Диел, тя беше изневерила на съпруга си, а не той на нея.

Не че това можеше да му свърши някаква работа в съда. В Калифорния нямаше разводи по вина на един от съпрузите, а само поради „несъвместими различия в характера“. Но изневярата на жената винаги внасяше колорит в съдебното гледане. Защото в умели ръце — ръцете на Бари — този факт можеше да се превърне в тънък намек, че тази жена има по-важни приоритети от грижата за скъпите си дечица. Че е небрежна като родител, неподходяща за настойник и изобщо егоистка, която се отдава на собствените си удоволствия, а децата си зарязва с испаноговоряща прислужница.

А и добре изглеждаше за двайсет и осемте си години, реши Бари. Това също работеше срещу нея. Стратегията вече се оформяше в главата му. Адвокатчето й пък изглеждате нещо притеснено. Сигурно си даваше сметка как ще завърти нещата спец като Бари Синдлър.