Ген

А може да се притесняваше и от факта, че Синдлър изобщо си е направил труда да присъства на показанията под клетва. Защото Синдлър рядко го правеше при дела за развод. Обикновено оставяше това на смотаните пионки от офиса си, докато самият той разкатаваше фамилията на противниците си в някоя съдебна зала.

Най-накрая жената млъкна, колкото да си поеме дъх, и Синдлър се вмъкна в паузата:

— Госпожо Диел, нека засега оставим това и насочим вниманието си към друг един въпрос. Ние ще поискаме официално да се подложите на пълен набор от генетични тестове в някоя уважавана институция, за предпочитане КУЛА, и…

Тя го гледаше като ударена с мокър парцал. Лицето й почервеня.

— Не!

— Нека не избързваме — каза Боб Беличкия и сложи ръка върху нейната. Тя го бутна сърдито.

— Не! Категорично не! Отказвам! „Прекрасно!“ Неочаквано и просто прекрасно.

— Понеже подозирахме, че ще откажете — продължи Синдлър, — ние подготвихме молба съдът да постанови извършването на въпросните тестове — той подаде документа на Беличкия — и сме убедени, че съдията ще я одобри.

— За пръв път чувам за такова нещо — каза Беличкия и заразлиства страниците на молбата. — Генетични изследвания в дело за попечителство…

Колкото до госпожа Диел, тя вече беше успяла да изпадне в тотална истерия.

— Не! Не! Няма! Това той го е измислил, нали? Онова лайно! Как смее! Гадното му копеле мръсно!

Беличкия гледаше озадачено клиентката си.

— Госпожо Диел — каза той, — може би е по-добре да обсъдим това насаме…

— Не! Няма какво да обсъждаме! Няма да си правя тестове! Да! Няма!

— В такъв случай — каза Синдлър и вдигна лекичко рамене — нямаме друг избор освен да се обърнем към съдията…

— Майната ти! Майната му и на него! Майната ви на всички! Няма да си правя никакви тестове, чувате ли!?

След което скочи от стола, грабна чантичката си и изхвърча от стаята, като тръшна вратата, разбира се. Последва миг мълчание. Синдлър каза:

— Моля официално да се регистрира, че в три часа и четиридесет и пет минути следобед свидетелката напусна и по този начин сложи край на клетвените си показания.

И започна да прибира документите в куфарчето си. Боб Беличкия каза:

— Не съм чувал за такова нещо, Бари. Какво общо има генетичното тестване с попечителството?

— Точно това ще установят тестовете — отговори Синдлър. — Процедурата е нова, но според мен ще се наложи много бъррзо. — Затвори куфарчето, разтърси отпусната ръка на Беличкия и си тръгна.

12.

Джош Уинклър затвори вратата на офиса си и тръгна къщ бюфета. Телефонът му иззвъня. Майка му. Говореше мило, което неизменно беше лош знак.

— Джош, скъпи, би ли ми казал какво си направил на брат си?

— Какво да съм му направил? Нищо не съм му направил. Не съм го виждал от две седмици, откакто го докарах при теб.

— Днес беше изслушването му — каза тя. — Чарлз беше в съда като негов адвокат.

— И какво? — Джош вече събираше сили за лоша новина. — Какво има?

— Адам отишъл в съда навреме, с чиста риза и вратовръзка, чист костюм, подстриган, дори обувките му били лъснати. Признал се за виновен, поискал да го включат в програма за хора с наркотична зависимост, казал, че от две седмици е чист, че си е намерил работа…

— Какво?!

— Да, намерил си е работа. Като шофьор на лимузина към старата си компания. Вече две седмици ходел най-редовно на работа. Чарлз каза, че според него дори бил напълнял…

— Не може да бъде — каза Джош.

— Знам — каза тя. — Чарлз обаче се кълне, че всичко е вярно. Адам бил като нов човек. Помъдрял. Сякаш изведнъж е пораснал. Това е чудо, не мислиш ли? Джошуа? Чуваш ли ме?

— Чувам те — каза той след кратка пауза.

— Не е ли чудо?

— Да, мамо. Чудо е.

— Говорих с Адам по телефона. Вече има мобилен и вдигна веднага. И каза, че ти си му помогнал. Какво направи?

— Нищо, мамо. Просто си поговорихме.

— Каза, че си му дал нещо генетично. Някакъв инхалатор.

„О, Боже — помисли Джош. — Има си правила, които забраняват такива работа. Сериозни правила“. Експерименти върху хора без официално запитване към съответните инстанции, без одобрение, без да се следва федералният протокол. Щяха да го уволнят на секундата.

— Няма такова нещо, мамо. Адам нещо се е объркал. Все пак беше изключил, нали така.

— Каза, че било спрей.

— Няма такова нещо, мамо.

— Вдишал от някакъв спрей за мишки.

— Не, мамо.

— Той твърди обратното.

— Не, мамо.

— Добре де, стига си повтарял. Мислех, че ще се зарадваш. Нали това правите — създавате нови лекарства. По възможност с голямо търговско приложение. Я си представи, че това нещо отказва хората от наркотиците? Че слага край на зависимостта им?

Джошуа клатеше глава.

— Слушай, мамо, нищо такова не е станало, разбери.

— Добре, хубаво, не искаш да ми кажеш истината. Нещо експериментално ли е? Тоя твой спрей?

— Мамо…

— Защото казах за него на Лоис Греъм. Нейният Ерик е отпаднал от колежа, взимал крак или смак, или…

— Мамо…

— И тя иска да опита със спрея.

„О, Господи!“

— Мамо, не можеш да говориш за това.

— А Хелън Стърн, нейната дъщеря пък е на приспивателни. Ударила колата и социалните искат да й вземат бебето. И Хелън иска…

— Мамо, моля те! Не бива да говориш за това, не разбираш ли?!