Ген

— В Библията ясно се казва, Битие, глава първа, стих двайсет и осми, и втора, петнайсети, че Бог е дал на човеците задачата и отговорността да се грижат за земята и за всички нейни създания. Ние не изземаме божествените функции. Ще отговаряме пред Бог, ако не се грижим като добри и отговорни стопани за онова, което Той ни е дал в цялото му великолепие и биологично разнообразие. Това е поставената ни от Бога задача. Ние сме стопаните на тази планета. Генното инженерство използва инструментите, които Създателят ни е дал, за да вършим добри дела за благото на нашата планета. Незащитените културни растения ги унищожават вредители, слани и суша. Генетичните модификации могат да предотвратят това, в резултат на което по-малко площи се използват за обработваема земя, повече гори и пасища запазват естествения си вид, без да се намалява добивът, и така да се хранят гладните. Генното инженерство ни позволява да разпределяме Божиите дарове на всички Негови създания, така както Той би искал. Генетично модифицирани организми създават чист инсулин за диабетиците, чисти кръвосъсирващи фактори за хемофилиците. Преди тези пациенти често умираха от контаминация. Няма съмнение, че успехът ни в създаването на тези чисти вещества е Божие дело. Кой би твърдял противното? Критиците твърдят, че генното инженерство е противоестествено, защото променяло самата същност на организма, природата му на най-дълбоко ниво. Тази идея е дръвногръцка, езическа. Но простият факт е, че одомашняването на растения и животни, което се практикува от хиляди години, също променя същността на организмите. Домашното куче вече не е вълк. Царевицата вече не е доебен и в повечето случаи безполезен плевел. Генното инженерство е просто поредната стъпка в тази отдавна възприета традиция и не се различава радикално от практиките на миналото. Понякога ни казват, че не бива да променяме ДНК-то, и толкова. Защо не обаче? ДНК-то не е нещо фиксирано. То търпи промени с времето. Взаимодейства си с ежедневието ни. Или трябва да забраним на атлетите да вдигат тежести, защото това променя размера на мускулите им? Или да кажем на студентите да не четат книги, защото това променя структурата на техните развиващи се мозъци? Не, разбира се. Телата ни непрекъснато се променят, а с тях и нашето ДНК. Но нека бъда по-конкретен. Има петстотин генно обусловени заболявания, които потенциално могат да бъдат излекувани посредством генна терапия. Много от тези болести причиняват ужасни страдания при децата, ранна и мъчителна смърт. Други болести ни дебнат през целия ни живот като смъртна присъда — засегнатият чака кога заболяването ще се отключи и ще го убие. Какво, не трябва ли да лекуваме тези болести, щом това ни е по силите? Не трябва ли да облекчаваме страданието, щом можем? Ако за тази цел трябва да променим ДНК? В това се заключава въпросът — трябва ли, или не трябва да променяме ДНК? Това Божие дело ли е, или човешко високомерие? На такива дискусии не бива да се гледа лекомислено. Както и на друг противоречив въпрос — използването на ембриони. Мнозина, изповядващи юдейско-християнската вяра, нееднозначно се противопоставят на това. Но в един момент тази гледна точка ще се сблъска с целта да се изцелят болните и да се облекчи страданието. Не тази година, не и следващата, но скоро и този момент ще дойде. За да стигнем до правилния отговор, са ни необходими молитви и внимателна преценка. Нашият Бог Исус е изправял сакати на крака. Не означава ли това, че и ние трябва да го правим, ако е във възможностите ни? Решението е трудно, защото знаем, че човешкото високомерие приема различни форми — проявява се не само в прекомерната самоувереност, но и в упоритото отрицание на прогреса. Тук нашата задача е да повторим величието на Бога във всички Негови дела, а не капризното човешко его. Самият аз нямам готов отговор на тези въпроси. Признавам, че дълбоко в себе си съм объркан и смутен. Но имам силната вяра, че някой ден Бог ще ни изведе в света, който Той иска за нас. Имам вяра, че с Негова помощ ще вземем мъдрите решения, ще бъдем предпазливи и грижовни, а не капризни стопани на Неговите дела, на Неговите страдащи деца и на всички същества, които Той е създал. И за това се моля, най-смирено, в името на Бог. Амин.

Речта свърши работа, разбира се. Както винаги. Вече десетина години Белармино я изнасяше в различни варианти и всеки път увеличаваше с една идея дозата, добавяше по още една щипка решителност в думите си. Преди пет години думата „ембрион“ не присъстваше в речта му. Сега я включваше, макар и предпазливо и оскъдно. Полагаше основите. Караше ги да се замислят. Мисълта за страдащите деца ги смущаваше. Също и мисълта за сакатите, които прохождат.