Генезис

Анакс се зарече да използва пълноценно почивката. В интерес на истината паузата бе съвсем навременна. Излъга ги. Не го съзнаваше, докато не се почувства принудена да го изрече на глас; усещането бе толкова странно, че няма как да не са забелязали. Да, действията на Адам бяха романтични, нерационални, неоправдани. Ала ги излъга, щом поискаха да коментира реакциите му.

Не знаеше дали би сторила същото на негово място, но бе сигурна, че Адам е постъпил правилно. Опита се да потисне това ново и опасно прозрение и да се съсредоточи върху следващата част от изпита — несъмнено подробностите около ареста на Адам и последвалия съдебен процес. Напомни си колко добре е подготвена, колко много иска да успее, колко щастлива ще бъде да зърне лицето на Перикъл, когато му съобщава резултата.

След половин час чакане Анакс попита:

— Знаете ли колко време ще им отнеме?

Охранителят се обърна към нея. По изражението му прочете, че не е очаквал да го заговори.

— Откъде да зная? — отвърна с изненадващо мек и тих глас. Изобщо не приличаше на охранител.

— Помислих си, че ако често сте тук…

— За пръв път ми е. Никога не съм бил тук.

— Но ме наблюдавате?

— Какво? — по лицето му се изписа объркване.

— Нали сте охранител? Задачата ви е да не ми позволявате да се свързвам с никого.

— Няма как, дори и да решите. Всяко ъгълче на сградата се следи. Електронният трафик също.

— Зная. Просто реших, че сте допълнителна мярка…

Охранителят се разсмя.

— Какво има? Нещо смешно ли казах?

— И аз си мислех същото. За вас.

Чак сега Анакс забеляза втората врата.

— Значи и вие сте…

— Да, излязох оттук.

— И как върви?

— Не зная. Не очаквах да има почивки.

— И аз. Изнервящо е, нали?

— Малко.

— Между другото — казвам се Анакс.

— Приятно ми е. Сок.

— Какво изследвате?

— Мислиш ли, че е разрешено да обсъждаме тази тема?

— Иначе не биха ни оставили в една стая.

— Вероятно ни наблюдават — предположи Сок.

Анакс го одобри. Първите й впечатления обикновено не я подвеждаха. Държеше се топло. Несъмнено беше приятен човек.

— Трудни въпроси ли ти задаваха? — попита го Анакс.

— Доволен съм от повечето. Затрудни ме един, свързан с етиката. Не ми е по специалността. Но да не се задълбочаваме.

— Същото се случи и с мен.

Сок видимо се поободри. Погледна я изучаващо. Наведе се рязко към нея, а Анакс изненадано се отдръпна. С едва доловим приглушен глас Сок промърмори:

— Внимавай. Знаят повече, отколкото си мислиш.

Изправи се и се вгледа в нея, но тя замълча. Не го познаваше. За какъв се смята? Защо поема такъв риск? Точно в този момент, сякаш да подчертае опасността, вратата се плъзна настрани.

Втори час

Анакс тихо прекрачи прага, отбягвайки очите на Сок. Погледна към екзаминаторите. Чувстваше се по-напрегната отпреди. А те — и тримата — изглеждаха сякаш изобщо не се бяха помръднали от местата си. Опита се да си представи разговора им.

Председателят на комисията я изчака да заеме мястото си и веднага зададе следващия въпрос. Все едно почивката бе плод на въображението й.

— Какви обстоятелства довеждат до ареста на Адам?

— Подробностите около задържането му са предвидими. Както вече споменах, действията му при спасяването на момичето — по очевидни причини познато в историята като Ева — по-скоро изглеждат спонтанни, отколкото планирани. Както при всеки случай на наложителна екзекуция, записите от кулата от периода преди убийството на Джоузеф са изслушани внимателно и размяната на ролите по време на инцидента събужда подозрение. Експертите, изпратени да огледат морското ограждение, констатират човешка намеса. Проследяват опитите на Адам да осигури храна и вода и макар той да използва открадната регистрационна карта, го поставят под непрекъснато наблюдение. Активират проследяващия му чип и когато на следната нощ се измъква от спалнята, цял карантинен военен взвод тръгва по петите му.

— Не ви ли се струва нелогично технически грамотен човек като Адам да не знае за проследяващия чип? — намеси се изпитващият.

— Спори се много какво е мотивирало действията на Адам в онзи момент. И отново плод на конспиративните теории е предположението, че хората са способни да контролират стриктно събитията. Аз смятам, че ситуацията се усложнява бързо и неочаквано. По онова време Адам е по-скоро един уплашен човек.

Действал е по съвест и изведнъж светът му започва да се разпада с шеметна скорост.

— Романтична интерпретация.

— Напротив — прагматична. Адам е в клопка. Знае, че няма към кого да се обърне, ала е направил своя избор и е отговорен за живота на спасеното момиче. И така, напълно безразсъдно довежда силите за сигурност до пещерата, където тя е скрита, и военните атакуват.

— Какво се случва в пещерата?