Генезис

— Използвам негови думи, но чувствата са лично мои. Що се отнася до Адам, струва ми се по-добре да повярваме на неговата история. Обикновена човешка реакция на разгръщаща се в момента ситуация. Конспиративната теория държи на своето — че всичко е предварително подготвено и контролирано. Но малката едномачтова лодка е почти разбита. Как е успяла да стигне до точната кула в точното време? И как са се разменяли подробните сведения от двете страни на ограждението? Никой досега не е предложил разумно обяснение. Макар центърът за контрол да реагира съгласно готови предписания, вариации все пак са допустими. Мястото, откъдето тръгват заместниците, определя времето, за което пристигат. Натаниъл дошъл след петнадесет минути, но можело да са две или пък час. Ако действал по предварителен план, Адам щял да подготви храна, облекло и медикаменти за новодошлата. Знаем обаче, че на следния ден той започва трескаво да се снабдява с всичко изброено и така подклажда (поне отчасти) подозренията на властите. Аз обаче вярвам на историята, представена ни от самия Адам. Очите им се срещнали и почувствал, че трябва да предприеме нещо.

— А така ли е?

— Кое?

— Налагало ли се наистина да действа?

— Смятам, че всеки трябва сам да си отговори на този въпрос.

— От земи, опустошени от най-страшната чумна епидемия в историята на човечеството, пристига непозната корабоплавателка — подхвана екзаминаторът. — Строги правила регламентират процедурата. Подтикнат от емоционален порив, Адам избира да убие приятеля си и да рискува безопасността на своята общност. Ще уточните ли, моля, дали осъзнавате, че действията му не могат да бъдат преценявани еднозначно?

Анаксимандър се поколеба. Не бе подготвена за този ред на мисли. Интересите й бяха в областта на историята, не на етиката. Можеше да обясни мъчителния процес на събиране на сведения, от които бе сглобила историята на Адам Форди, но не можеше да предложи метод за оценка на събитията. Беше си изградила мнение, естествено. Всички имаха мнение. Всички дискутираха — вкъщи, в училище, в развлекателните центрове. Ала не бе готова да защити идеите си, не и официално. Нямаше необходимата квалификация. Перикъл я бе посъветвал да отговаря на всеки въпрос възможно най-изчерпателно и правдоподобно. Предупреди я, че ще се опитват да я поставят натясно, да я изненадват с неочаквани гледни точки. Сега тя продължи предпазливо:

— Всеизвестно е, струва ми се, че общността ни симпатизира на Адам. И това не би трябвало да ни изненадва с оглед на значимото място, което той заема в историята ни. Според някои, естествено, действията му са равнозначни на подвиг. Мнозина са податливи на този подтик.

— А вие?

— Казвам, че всички го имаме. Доколкото схващам въпроса ви, питате ме дали одобрявам този импулс, или смятам, че трябва по-скоро да го сдържаме. Адам е обзет от съчувствие към безпомощното момиче. Разпоредбите изискват да пренебрегне съчувствието, а доводите за подобни разпоредби са необорими. Дори и да е убеден, че заплахата от чума е отминала, не е разумно да поема сам отговорността за решение, което засяга цялата нация. Той не е експерт по вирусология. От друга страна, вярвам, че онези, които изпитват потребност да осмислят действията на Адам като героизъм, инстинктивно схващат значимата роля на съчувствието. Една постоянна доза емпатия навярно е задължително условие за успешното функциониране на обществото.

За пръв път и у тримата изпитващи настъпи видима промяна. Поизправиха се. Председателят сякаш се извиси още по-високо, очите му светеха.

— Искате да кажете, че общество, опустошено от чумата, е за предпочитане от общество, разядено от безразличие?

— Прекрасно структурирахте проблема — отбеляза Анаксимандър.

— И какъв е отговорът ви?

— Мисля, че с оглед на обстоятелствата романтизмът на Адам е неоправдан, ала историята доказва, че имаме причини да му бъдем благодарни.

Възцари се тишина. Чакаха да продължи, но Анакс знаеше, че се е отървала на косъм, и замълча, решена да не се оставя повече да я подвеждат.

— Интересен отговор — вметна един от изпитващите.

— Въпросът беше интересен.

— Сигурен съм, че следите внимателно часовника. Първият час от изпита мина. От време на време ще ви молим да излизате от стаята, за да определяме по-нататъшната насока на разговора.

— Искате да изляза сега?

— Ако нямате нищо против.

— А времето?

— Ще спрем хронометъра.

Първа почивка

Анакс усети как вратите се плъзгат зад нея. Поредният неочакван ход. „Един час мина, остават още четири. Спокойно“, рече си. Пред входа на чакалнята стоеше охранител. „Сигурно за да ме спре, ако се опитам да се свържа с някого“, помисли си тя. Беше по-възрастен от нея. Погледна го и се усмихна. Той се извърна.