Господари на лъка

Пред очите на градските жители той заби с цялата си тежест пиката в земята и отстъпи назад, като гледаше нагоре. Както и очакваше, към него полетяха тънки стрели, но разстоянието беше твърде голямо и той не трепна. Изтегли меча на баща си и го вдигна към тях, докато войската му припяваше и ревеше отзад.

Изражението му отново стана мрачно. Новият народ беше вкусил първата си кръв. Чингис беше показал на хората си, че могат да се изправят дори срещу дзинските войници. Но въпреки това още нямаше начин да влезе в града, който му се подиграваше със силата си. Бавно отиде до мястото, където се бяха събрали братята му, и им кимна:

— Прекъснете каналите — нареди той.

8.

Всеки способен да върти камък и железарски чук мъж се хвана за работа, но въпреки това им бяха нужни шест дни, за да превърнат каналите около Инчуан в руини. Отначало Чингис гледаше на разрухата с жестокосърдечно удоволствие и се надяваше, че придошлите планински реки ще наводнят града.

С тревога видя колко бързо се покачва нивото на водата в равнината — воините му газеха до глезените в нея, преди да разрушат последния канал. Знойните дни бяха разтопили огромни количества сняг от планинските върхове, а той не се беше замислял сериозно къде ще се събере цялата тази вода, ако не се насочва от каналите към града и нивите.

По обед на третия ден дори слабо наклонените терени се превърнаха в кални пързалки, нивите вече бяха наводнени, а водата продължаваше да се покачва. Чингис видя развеселените погледи на военачалниците си, когато те осъзнаха грешката си. Отначало ловът беше идеален, защото спасяващите се от наводнението дребни животинки лесно се забелязваха отдалеч как пляскат във водата. Стотици зайци бяха убити и отнесени в лагера на тънки вързопчета мокра козина, но скоро и герите се оказаха изложени на опасност. Чингис бе принуден да премести лагера доста на север, преди водата да наводни цялата долина.

Привечер стигнаха едно място над разрушената система от канали, където земята беше все още здрава. Град Инчуан се виждаше като тъмно петно в далечината, а помежду им от нищото се бе появило ново езеро. Беше дълбоко не повече от една стъпка, но улавяше лъчите на залязващото слънце и блестеше в златно мили наред.

Чингис седеше на стъпалата пред гера си, когато приближи брат му Хазар. Физиономията му беше грижливо неутрална. Никой не беше посмял да каже нищо, но вечерта в лагера се виждаха доста изопнати лица. Племената харесаха шегата, стана им смешно, че сами се наводниха и трябваше да се махнат от ниското.

— Е, получихме ценен урок — промърмори Хазар. — Да заповядам ли на стражата да се оглежда за промъкващи се към нас вражески плувци?

Чингис погледна кисело брат си. И двамата виждаха как децата си играеха покрай водата, целите почернели от вонящата кал, с която се замеряха. Както обикновено, Джучи и Чагатай бяха в центъра на групата, изпаднали във възторг от новите забавления в долината.

— Водата ще попие в земята — намръщено отвърна Чингис.

Хазар сви рамене.

— Да, ако я отведем някъде. Мисля обаче, че доста време след това земята ще бъде прекалено мека за конниците. Разрушаването на каналите май не беше най-добрият план.

Чингис се обърна да погледне брат си, който го наблюдаваше с ирония, изсмя се и се изправи.

— Учим се, братко. Толкова много неща се съвсем нови за нас. Следващия път няма да разрушаваме канали. Доволен ли си?

— Доволен съм — жизнерадостно отвърна Хазар. — Бях започнал да подозирам, че брат ми не може да греши. Денят определено беше весел.

— Радвам се за теб — отвърна Чингис.

Момчетата край водата отново започнаха да се борят. Чагатай се хвърли върху брат си и двамата се затъркаляха на кълбо в калните плитчини.

— Не могат да ни нападнат откъм пустинята, а никоя войска не ще стигне до нас, докато го има това езеро. Нека отпразнуваме победата тази вечер.

Хазар кимна и се ухили.

— Ето това вече е чудесна идея, братко.

Рай Чианг се вкопчи в дръжките на позлатения си стол, докато гледаше наводнената равнина. В града имаше складове с осолено месо и зърно, но реколтата навън гниеше и попълнения на запасите нямаше да има. Той отчаяно премисляше отново и отново проблема. Макар все още да не го осъзнаваха, мнозина от жителите бяха обречени на гладна смърт. С идването на зимата останалите му гвардейци щяха да бъдат пометени от гладната тълпа и Инчуан щеше да бъде съсипан отвътре.

Водите се простираха, докъдето стигаше погледът му, почти до самите планини. На юг имаше ниви и градчета, все още недостигнати от наводнението и нашественика, но те нямаше да успеят да изхранят цяла Си Ся. Помисли си за опълчението по онези места. Ако свикаше всеки мъж от тези селища, би могъл да събере още една армия, но пък провинциите щяха да станат жертва на разбойничество веднага щом се появяха първите признаци на глада. Вбеси се, но не можа да намери решение на несгодите си.

Въздъхна и първият му министър вдигна очи.