Грабеж по сценарий

— Като благовъзпитана дама би трябвало да кажа: „О, не биваше“ — заяви тя и затвори вратата на апартамента зад нас. След което заключи: — Ала кого заблуждавам? Естествено, че трябва.

— Има и още — добавих аз и извадих найлонова торбичка от джоба. — Това е дребен подарък за дома.

Тя отвори торбичката и извади отвътре мъжко бельо и чисто нова четка за зъби.

— О, Зак, благодаря ти! Винаги съм искала точно такива — пошегува се Черил и додаде: — Аз също имам подарък за теб.

Хвана ме за ръка и ме поведе към спалнята.

Осветлението беше приглушено, а във въздуха се носеше едва доловимият аромат на нейния парфюм.

— Готов съм за подаръка си — заявих аз, докато си мислех: О, боже, готов съм и още как!

Тя отвори едно от чекмеджетата на скрина си. Беше празно.

— Ето, изцяло твое е — каза тя и хвърли вътре бельото и четката за зъби.

— Благодаря ти — притиснах я аз силно към тялото си.

— Задръж за малко — отскубна се тя от прегръдката ми, — вечерята е сервирана.

Последвах я в кухнята, отворих виното и налях две чаши.

— Тост! — обяви Черил. — За екипа на Джордан и Макдоналд, най-добрите проклети ченгета в този град!

Изпих наведнъж повечето вино в чашата си и побързах да я долея.

— И още един тост за екипа на Джордан и Робинсън, най-добрата проклета двойка в града! — добавих аз и пак отпих.

— Леле, това вино го вземаш за вода — отбеляза тя. — Труден ден, а?

— Не — тихо казах аз, — всъщност беше доста страхотен ден. Но сега възнамерявам да прекарам една дълга романтична вечер с жената, която обичам. А ако Кейтс случайно се обади за нещо, искам да съм сигурен, че в кръвта ми ще има достатъчно количество алкохол, така че с чиста съвест да й призная, че съм твърде пиян, за да защитавам или служа.

Черил ме целуна отново, запали свещите и постави две чинии с лазаня на масата, от които все още се вдигаше пара.

— А какво ще стане, ако позвъни Кайли? — попита ме тя и тъмните й очи ме изгледаха игриво.

— Няма как да стане. Замина за Атлантик Сити, за да докара Спенс у дома. Всъщност — продължих аз и отново вдигнах чашата си за тост — да пием и за Макдоналд и Харингтън, които отново са заедно.

— Ако обаче все пак се обади? — закачливо настоя Черил. — Познавам те, не можеш да й откажеш.

— Права си — отговорих. — Ако се обади, не мога да й откажа.

Изправих се, хванах я за ръка и я отведох обратно в спалнята. Отворих новоопределеното ми чекмедже в скрина и зарових мобилния си телефон под бельото, след което затръшнах чекмеджето, измъкнах Черил от стаята, затворих вратата зад нас и двамата се настанихме обратно на масата в кухнята.

Отпих още една глътка от виното си.

— А сега — започнах аз, докато плъзвах вилицата си в меката паста и поемах с пълни гърди опияняващия аромат на прекрасно овкусеното месо, сиренето и подправките, — докъде бяхме стигнали, преди така грубо да ни прекъснат?

Благодарности

Авторът би искал да изкаже своите благодарности на детективите от полицията в Ню Йорк Сал Катапано, Даниъл Коркоран, Кевин Гиерас, Брайън О’Донъл и Томас Мейс, на служителя от нюйоркското транзитно бюро Джей Си Майска, на доктор Джон Фруд, доктор Лорънс Дресдейл, Дан Фенеси, Ричард Виланте, Робърт Калонър, Майк Уинфийлд Данехи, Брайън Соуби, Лани Кресчензи, Марина Савина, Гери Гомпертс, Боб Бийти, Мел Бергер и Джейсън Уд за тяхната незаменима помощ при превръщането на тази книга в реалност.