Грабеж по сценарий

— Ани, изглеждаш фантастично — възхити се Кайли.

— Знам. Лавиния Бегби ангажира хората си да ме гримират. Довечера ще гостувам в нейното шоу по кабелната. Освен това сега двете с нея започваме да пишем книга и тя не иска да изглеждам като някоя съсухрена бабичка.

— Ще пишете книга ли?

— Казва се Бижутерите на звездите и я пише Лавиния. Аз предоставям само по-сочните подробности. Нямах намерение да прекъсвам срещата ви, исках само да намина, за да ви благодаря и да ви кажа довиждане.

— Къде отиваш?

— Във Вегас заедно с Теди и покойния ми съпруг. Бъди винаги е искал да се преместим там. Никога не можахме да си го позволим, но застрахователите на Басет се съгласиха да ми платят двеста и петдесет хиляди възнаграждение за това, че върнах откраднатата огърлица.

— Предполагам, че се е наложило да го направят — отбеляза Кейтс. — Ала мисля, че вероятно не им е било твърде приятно да кихнат толкова много за фалшификат.

— Не е така, по дяволите — отговори Ани. — Сега вече могат да докажат, че братята Басет са подготвили измамата. По този начин ще помогнат и на други застрахователни компании да открият отново старите си случаи с тях и да съдят фирмата за деветнайсет милиона долара. Аз съм основният им свидетел, така че ще получа и малко слава.

Добрите новини около Ани явно бяха повече, отколкото Кейтс би могла да понесе.

— Звучи, сякаш ще си изкарате страхотно във Вегас — въздъхна тя, заобиколи иззад бюрото си и леко изтика Ани Райдър към вратата.

— Бих си изкарала още по-добре, ако ме вземат някъде за крупие при блекджек — каза Ани, — но за съжаление, не търсят много хора с криминално досие. Това наистина е доста дразнещо.

— Защо отивате тогава? — попита Кейтс.

— Заради хубавото време — усмихна се старата измамница и й намигна. — Както и заради всички фрашкани с пари там.

77

Ъруин Даймънд беше истинска легенда в политическия живот на Ню Йорк. Цели четиридесет години той се беше справял с всякакви забрани, партийни повели и политически глупости, за да може нещата да се случват. Пресата го наричаше Оправния, „заместник-кмета, отговарящ за поправяне на щетите“ и Еврейския кръстник.

В момента легендата седеше в залата за срещи на полицейското управление с ръце, скръстени пред гърдите, отпуснал глава на високата облегалка на стола и затворил очи.

При вида му с Кейтс си разменихме многозначителни усмивки. Ъруин, който беше майстор на петминутните дремки за възстановяване на силите, явно презареждаше батериите си за предстоящата среща очи в очи с кмета.

— Кметът обикновено не закъснява — каза Кейтс с полуизвинителен тон за нещо, което всъщност беше извън нейния контрол.

— Ще бъде тук след три минути — заяви той.

— Откъде знаете? — учуди се Кейтс.

Не бяха много хората, които открито можеха да се противопоставят на предположенията на Ъруин Даймънд. Ала с времето четиридесет и няколко годишната полицайка от афроамерикански произход и седемдесетгодишният инвестиционен банкер и политически съветник бяха прекарали достатъчно дълго заедно, за да се превърнат в близки съюзници.

— Защото я е страх, че ако ме накара да я чакам половин час, ще си тръгна, но в същото време ми е сърдита заради подкрепата ми на Спелман на изборите, така че с това закъснение опитва да ми отправи послание. Демонстрира ми, че тя е на власт, а аз не съм в играта.

— Едва ли! — възкликна Кейтс. — Може и да сте се пенсионирали, когато Сайкс пое поста, но никога няма да бъдете извън играта.

— Благодаря ти, Делия. Не ме разбирай погрешно. Мюриъл Сайкс беше дяволски добра като щатски прокурор, но нищо не разбира от политика. Кмет е само от сто дни и си личи. Би било по-умно от нейна страна, ако беше дошла тук преди мен. Така може би нямаше да ми демонстрира превъзходство, но щеше да ми покаже, че не разсъждава като лаик.

— От друга страна — каза Кейтс, — ако тя разполагаше с вашия политически опит, сега вие нямаше да сте тук, за да й помогнете да се измъкне от кашата.

Аз просто си седях отстрани и слушах изкусната размяна на реплики помежду им.

Точно в 6 часа и 20 минути кметицата влезе в конферентната зала, придружена от съпруга си, и седна в противоположния край на масата.

— Госпожо кмет — поздрави я възпитано Ъруин.

— Господин Даймънд — кимна делово тя, — детектив Джордан смята, че можете да помогнете. Цялата съм слух.

— Нека да видим дали мога да обобщя неприятната ви дилема — каза той.

Тя едва ли се нуждаеше от резюме, но старият политически боен кон искаше ясно да отправи свое послание: Имаш нужда от мен повече, отколкото аз се нуждая от теб.