Грабеж по сценарий

Ани Фендер е била само на петнайсет, когато карнавалът пристигнал в градчето Енид в Оклахома. Когато си тръгнал, тя заминала с него, тъй като се била влюбила лудо в един немец — играч на трапец.

През следващите пет години животът й бил изпълнен с гълтачи на огньове и предсказатели на бъдещето, хвърлячи на ножове и акробатки, свиващи се в кутии, викачи и джебчии.

И тогава се запознала с Бъди Райдър. Само за няколко дни зарязала приятеля си, летящ нависоко, за да прекара следващите четиридесет и седем прекрасни години с изкусния и говорещ сладкодумно фокусник, станал след това прочут измамник.

Макс Басет не знаеше нищо за историята на Ани. Ако беше наясно, може би нямаше да се държи с нея толкова кавалерски, насочвайки пистолета към гърдите й.

— Имаш ли някакви последни думи? — попита той.

— Само три — отговори нахакано тя.

— Изплювай ги тогава, кучко, защото нищо няма да ми донесе по-голямо удоволствие от това, да бъда човекът, който ще прекрати твоето жалко съществуване…

Случилото се след това стана толкова бързо, че приключи, преди да успея да го проумея. Дясната ръка на Ани се изстреля напред с цялата сила и точност на бивш хвърляч от висшата бейзболна лига. Деветсантиметровият ловен нож за дране, който само допреди секунди се намираше затъкнат в канията на десния хълбок на Удръф, изсвистя във въздуха и острието му потъна дълбоко в гърдите на Макс Басет. На синята му джинсова риза се образува разрастващо се кърваво петно, той я погледна изумено и изведнъж се свлече на земята като покосен.

Ани се приближи бавно към тялото му, взря се в него и изрече думите, които Макс Басет никога нямаше да чуе:

— Мразя оръжията.

Четвърта част Новото нормално състояние

76

Понеделник е. Само преди седмица хората тъгуваха по застреляната Елена Травърс. А днес празнуваха възкръсването на жената, която беше отмъстила за убийството на актрисата.

Ани Райдър — умната, бързо мислеща и още по-сръчно боравещата с ножове. От никому неизвестна жена тя се беше превърнала в истинска знаменитост, при това само с едно замахване на тренираната си дясна ръка.

Цялата сага около капана, който бяхме заложили за Макс Басет, беше по първите страници на всички вестници и в топновините на всеки телевизионен канал. Историята беше такава, че караше всеки да се усмихне.

Всеки, освен началничката ни, която беше бясна.

— Ани Райдър е тарикатка, изнудвачка и измамничка — заяви Кейтс, — а навсякъде я изкарват героиня.

— Практически погледнато, е точно такава — напомних й аз.

— Глупости! Синът й е откраднал огърлицата, съучастник е в убийство, а областният прокурор реши да сключи сделка с дявола.

Изглежда, моментът не беше подходящ да напомням на Кейтс, че само допреди четиридесет и осем часа тя беше човекът, който ни накара да привлечем Ани Райдър, за да заложим капан на Макс Басет.

— Ако това е някакво успокоение — намеси се Кайли, — областният прокурор е на върха на щастието, че стана ясно кой е дяволът. Мик Уилсън би се отказал и от хиляда като Теди само за да срази голям престъпник като Басет.

— Значи ситуацията е тройно печеливша, шефе — заключих аз. — Мама Меца откупи имунитета на сина си, областният прокурор ще използва случая, за да изцеди колкото може повече гласове в своя полза, а „Специални клиенти“ получават признанието, че са разрешили убийствата на Елена Травърс, Джеръми Невинс и Реймънд Дейвис.

— Знам, вече видях снимките ви във вестниците — измърмори Кейтс. — Радвам се, че фотографите не са стигнали до вас, докато все още сте били закопчани с белезници около дървото заедно с горския стражар.

— Можете да благодарите изцяло на Ани за това. — По лицето на Кайли се разля многозначителна усмивка. — Тя разкопча белезниците…

— А сега по другата тема — прекъсна я Кейтс, без да се усмихне ни най-малко. — Обади се Хауърд Сайкс. С кметицата ще бъдат тук в шест часа, за да чуят лично как ще разрешите проблема й с Магьосника и неговата защита в стил Робин Худ.

— Планът беше да се срещнем с нея в градския съвет по обяд — каза Кайли.

— Тя ни отказа тази идея, след като чу кого още ще доведете на срещата. Не иска пресата и да разбира дори, че те двете си говорят.

— Значи в шест часа? — каза Кайли. — Имах намерение да си тръгна по-рано, за да отида до Атлантик Сити с колата и да прибера съпруга си у дома.

— Няма проблем. Със Зак ще се справим с това — обеща Кейтс. — Радвам се да разбера, че той е по-добре.

В този момент телефонът иззвъня и тя го грабна, радостна, че имаше повод да прекъсне темата.

— Изпрати я в офиса ми — изрече глухо Кейтс на човека от другата страна на линията, след което затвори и се обърна към нас. — Като говорим за дявола…

— Кметът Сайкс ли пристига? — попита Кайли.

— Не казах кметицата, казах дявола — усмихна се едва Кейтс.

Минута по-късно Ани Райдър влетя през вратата. Изглеждаше с двайсет години по-млада. Посивялата й коса беше боядисана, гримът й беше безупречен, а роклята и палтото й бяха далеч над избелелия панталон и пуловера, с които я бяхме видели за последно. Представих я на капитан Кейтс.