Градът на златната сянка

— В началото се опитах да направя точно това, което ми предлагате. Двама репортери и трима изследователи бяха убити. Новинарските мрежи не излъчиха нищо. Аз съм тук и говоря с вас само защото успях да запазя анонимност. — Селърс млъкна и пак продължително си пое въздух. — Виновен съм за смъртта на онези хора, но така разбрах, че не става дума чисто и просто за някаква моя мания. Това е война. — Той бавно завъртя глава, за да огледа всички лица около масата. — Членовете на Братството притежават твърде много власт и връзки. Но моят опит да заинтересувам и други с разследването си наистина ми донесе и голям късмет. Един от хората, които се занимаваха с проучването, издири и се свърза с Боливар Атаско и със съпругата му Силвиана. Те отказаха да отговорят на въпросите му, но ме заинтригуваха и аз се добрах до тях. Не постигнах веднага успех.

— Ние мислехме, че сте луд — сухо се обади Силвиана Атаско. — И все още не изключваме тази възможност, сеньор.

— За наш общ късмет семейство Атаско, които са сред първите членове на Братството на Граала, се бяха отделили от централния корпус и бяха напуснали директорския съвет преди няколко години. Бяха запазили инвестициите си под формата на тази симулация, Темилун, но иначе нямаха нищо общо с всекидневните дела на консорциума. Сеньор, сеньора, може би вие бихте желали да разкажете нещо за своите преживявания?

Боливар Атаско се стресна — като че ли беше потънал в мисли за нещо друго. Погледна безпомощно жена си. Тя завъртя очи.

— Много е просто — заговори Силвиана. — За работата си ние имахме нужда от по-фина машина за симулации.

Те бяха стигнали до крайния предел на съществуващата технология. Група богати мъже — тогава в Братството не членуваха жени, — чували за разните ни версии на Темилун, създадени чрез тогавашните върхови постижения в технология, се свързаха с нас. Имаха планове да построят най-всеобхватната симулационна платформа, която някой някога си е представял, и ни включиха, за да помагаме в надзора над строежа на тази платформа. — Тя присви устни. — На мене те никога не са ми харесвали. „От нея би излязъл по-добър бог крал, отколкото от съпруга й“ — реши Рени.

— Не ме оставяха да си гледам работата, както трябва — добави Боливар Атаско. — Искам да кажа, че в нещо толкова мащабно и толкова бързо развиващо се действат абсолютно неизвестни фактори на сложност. Но когато се опитах да задам някои въпроси, да разбера защо някои неща се правят точно по този особен начин, който Братството е избрало, винаги ми се месеха. И аз си подадох оставката.

— Това ли е всичко? — Жената с преводаческия акцент явно беше побесняла. — Просто сте казали „не одобрявам“ и сте се оттеглили, но сте се вкопчили в голямата си играчка?

— Как смеете да ни говорите по този начин?! — възмути се Силвиана Атаско.

— Всичко това…, за което говореше Селърс… — Боливар Атаско описа неясен кръг с ръка — ние нищо не знаехме за него. Чухме за това едва от Селърс.

Жената, която се беше обадила, се облегна назад с присвити устни.

— Свързах се със семейство Атаско, за да се придвижа поне малко в разследването си — продължи Селърс. — С много усилия успях да ги убедя, че не знаят някои неща за Братството на Граала и за Адърланд. Използвах достъпа им до мрежата, за да понапредна, но действах предпазливо, защото не смеех да привличам вниманието им нито към семейство Атаско, нито към себе си. Бързо ми стана ясно, че ако работя сам, не бих стигнал доникъде. И все пак не можех да понеса да изпратя още хора на смърт.

Не пресилвам властта на Братството. Те притежават огромни холдинги във всички краища на света. Властват или поне влияят върху армиите, полицията, правителствата на всички световни държави. Убиха онези изследователи толкова бързо и сръчно, както човек убива муха, и бяха наказани толкова, колкото и убиецът на мухата. Кой би се присъединил към мене срещу подобни врагове и как бих могъл да се свържа с тези хора?

Отговорът — поне на първия въпрос — дойде лесно. Жертвите на Братството биха поискали да ми помогнат — хората, които бяха изгубили приятели и близки заради необяснимия заговор на Братството. Но не смеех да излагам на риск още невинни, а освен това имах нужда от хора, способни да се борят, защото само общата загриженост не стигаше — и не стига. Така че измислих нещо като заръка, като в старите народни приказки. Хората, които намерят Темилун, ще ми помогнат да разнищя плановете на Братството.

Оставях ключове, разпръсквах семена, изпращах тайнствени писма в дигитални бутилки. Много от вас например са получили образа на виртуалния град на Атаско. Оставях тези знаци на забутани места, но винаги около дейностите на Братството, така че хората, които по свое желание са се заели да разследват какво става, да се натъкнат на тях. Уловките ми бяха мимолетни и мъгляви, за да предпазя семейство Атаско и себе си. Вие, които стигнахте до Темилун — каквото и да решите за мене и за надеждите ми, гордейте се! Вие сте разрешили загадка, в която може би хиляди други са се провалили.

Селърс млъкна. Някои от слушателите се раздвижиха.