Грей

Дълбоко в себе си знам, че нямам достатъчно кураж. Безпокойството се надига. Ще успея ли да убедя Ана да ме приеме? Ще ме изслуша ли? Надявам се. Трябва да се получи. Тя ми липсва.

— Господин Грей, отложих социалните ви ангажименти тази седмица, освен утрешното — не знам какъв е поводът. На календара ви пише Портланд. Нищо повече.

А, да! Скапаното фотографче!

Усмихвам се на Андреа и тя извива учудено вежди.

— Благодаря, Андреа. Това е засега. Прати Сам.

— Разбира се, господин Грей. Искате ли още кафе?

— Да, благодаря.

— С мляко ли?

— Да. Лате. Благодаря.

Тя се усмихва любезно и излиза.

Точно така! Това е то! Фотографчето! Сега… какво да направя?

Сутринта е пълна със срещи, а персоналът ме наблюдава нервно, очаква да избухна. Добре де, това беше моят модус операнди през последните дни, но днес пред мен има яснота, спокойствие и мога да се справя с всичко.

Обяд е. Тренировката с Клод мина добре. Единственото неприятно е, че все още няма никакви новини за Лейла. Знаем единствено, че се е разделила със съпруга си и може да е къде ли не. Ако се появи, Уелч ще я открие.

Умирам от глад. Оливия оставя чиния на бюрото ми.

— Сандвичът ви, господин Грей.

— Пилешко с майонеза, нали?

— Ами…

Зяпвам я. Тя просто не разбира.

Оливия ми пробутва някакво нескопосано извинение.

— Казах пилешко с майонеза, Оливия. Не е толкова трудно.

— Извинявам се, господин Грей.

— Нищо. Просто напусни. — Тя ми се струва облекчена, но бърза да излезе.

Звъня на Андреа.

— Да, господине?

— Ела.

Андреа се показва на вратата, спокойна, изпълнителна.

— Отърви се от това момиче.

Андреа изпъва гръб.

— Господине, Оливия е дъщеря на сенатор Бландино.

— Не ме интересува дори да е скапаната кралица на Англия. Разкарай я от офиса ми.

— Добре, господине. — Андреа се изчервява.

— Намери друг да ти помага — продължавам вече по-спокойно. Не искам да развалям настроението на Андреа.

— Добре, господин Грей.

— Благодаря. Това е всичко.

Тя ми се усмихва и разбирам, че не е сърдита. Тя е добра асистентка, не искам да напусне, защото се държа като кретен. Тя излиза и ме оставя със сандвича с пилешко — без майонеза — и плана за кампанията ми.

Портланд.

Познавам бланката на имейлите за служителите на СИП. Според мен Анастейжа ще реагира по-добре, ако съобщението е написано по-небрежно, винаги е било така. Как да започна?

Скъпа Ана

Не.

Скъпа Анастейжа

Не.

Скъпа госпожице Стийл

Мама му стара!

* * *

След половин час все още гледам празния екран. Какво, по дяволите, да кажа?

„Върни се, моля те“ ли?

Прости ми.

Липсваш ми.

Да пробваме по твоя начин.

Защо е толкова трудно?

„Напиши нещо простичко, Грей. Просто изключи простотиите“. Поемам си дълбоко дъх и пиша имейл. Да… ще свърши работа. Андреа звъни.

— Госпожица Бейли е тук за срещата.

— Кажи ѝ да почака.

Затварям, изчаквам момент, а след това с разтуптяно сърце изпращам мейла.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Утре

Дата: 8 юни 2011, 14:05

До: Анастейжа Стийл

Скъпа Анастейжа,

Прости ми, че те притеснявам, докато си на работа. Надявам се да върви добре. Получи ли цветята ми?

Сетих се, че утре в галерията е откриването на изложбата на приятеля ти, и съм сигурен, че не ти е останало време да си купиш автомобил, а пътят е дълъг. Ще ми бъде много приятно да те закарам, стига да искаш.

Уведоми ме своевременно.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Не откъсвам очи от инбокса.

Наблюдавам го.

Не смея да погледна нищо друго… безпокойството ми расте с всяка секунда.

Ставам и се разхождам из офиса, но така съм далече от компютъра. Връщам се на бюрото и проверявам отново имейла.

Няма нищо.

За да се разсея, прокарвам пръсти по крилете на глайдера.

Мама му стара, Грей, вземи се стегни!

Хайде, Анастейжа, обади ми се. Винаги си толкова бърза. Проверявам си часовника… 14:09.

Четири минути!

Все още няма нищо.

Ставам и отново започвам да крача из офиса, на всеки три секунди си поглеждам часовника — или поне така ми се струва.

В два и двайсет съм абсолютно отчаян. Тя няма да отговори. Наистина ме мрази… кой да я вини?

И тогава чувам звън откъм компютъра. Сърцето ми скача в гърлото.

По дяволите! Имейлът е от Рос. Казва ми, че се е върнала в офиса си. И ето че най-сетне пристига, в инбокса ми е, вълшебният ред: „От Анастейжа Стийл“.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Утре

Дата: 8 юни 2011, 14:25

До: Крисчън Грей

Здравей, Крисчън,

Благодаря за цветята; прекрасни са.